Днес, 25 април, Бургас отбелязва 63 години от рождението на Петя Дубарова, поетесата, която с младостта си и неизчерпаемия талант завинаги остана в сърцата на бургазлии. Ако животът й не бе прекъснат по трагичен начин, тя щеше да бъде сред нас, дарявайки нови стихове и мъдрост. Но Петя си отиде на 17 години, оставяйки след себе си наследство, което живее в сърцата на поколения.
По традиция, в 12:30 ч. днес, ученици от СУ „Св. св. Кирил и Методий“ се събраха пред паметника на Петя Дубарова в Морската градина на Бургас. Четвъртокласниците рецитираха нейни стихове, отдавйки почит на таланта и чувствителността й. Това събитие е част от годишните възпоменания, които училището провежда вече повече от десетилетие, запазвайки жив спомена за поетесата.
Животът на Петя, обвързан с трагедия и неясноти, остава в мълчание. Самоубийството й е тема, която и до днес поражда въпроси. Според различни версии, причините са свързани с лични нещастия и несподелена любов. Но истината остава между редовете на нейната поезия, която продължава да резонира в сърцата на хората, независимо от времето.
„Не остаряват стиховете на Петя Дубарова. Тя беше истински талант, който успя да изрази чувствата и емоциите на едно младо сърце по начин, който достига до всички – без значение от възрастта“, споделят учители и жители на Бургас.
Днес, въпреки че времето не може да върне загубеното, Петя живее чрез стиховете си. Нейната поезия продължава да докосва душите, напомняйки ни за това, колко е важно да ценим и съхраняваме красотата на словото, която тя остави след себе си.
Мило момиче, Честита и Блажена да си там, горе сред звездите!
Светло да е на душата ти и дано си намерила покой…
ПЕТЯ ДУБАРОВА, завинаги на 17 години!Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е – колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.
Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може би не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.
Но не мога – аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.
То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,
пак дъхът му цветен ще ме парне.
(25 април 1962 – 4 декември 1979)
