Забраната за използване на мобилни телефони от пешеходци при пресичане бързо се превърна в една от най-оспорваните теми след последните изменения в Закона за движение по пътищата. Новият текст в чл. 113, ал. 1, т. 6 въвежда ограничение, според което пешеходците нямат право да използват мобилни устройства или други средства, които могат да отклонят вниманието им, докато пресичат платното. Макар на пръв поглед мярката да изглежда насочена към повишаване на безопасността, тя предизвика сериозна обществена реакция и вече е обект на жалба до Омбудсман на Република България.
Критиците на промените поставят под съмнение не само ефективността на подобна забрана, но и нейната логика. Основният аргумент е, че липсват достатъчно убедителни данни, които да доказват, че използването на мобилни устройства от пешеходци е водещ фактор за пътнотранспортни произшествия. Според тях, без ясна статистическа обосновка, мярката изглежда повече като превантивен, но слабо аргументиран ход, отколкото като резултат от задълбочен анализ.
Още по-сериозни са притесненията, свързани с принципа за защита на уязвимите участници в движението. В действащото законодателство пешеходците традиционно се разглеждат като страна, която трябва да бъде приоритетно защитена, именно поради по-високия риск, на който са изложени. Новият текст обаче, според мнозина юристи и експерти, променя този баланс, като прехвърля част от отговорността върху самите пешеходци – дори в ситуации, в които те пресичат на обозначени и регулирани места.
Допълнително напрежение поражда и самата формулировка на закона. Изразът „други средства, които отклоняват вниманието“ е определян като прекалено общ и неясен. Това създава риск от субективно тълкуване при прилагането на нормата – например дали поглеждането на часовник, носенето на обемист предмет или дори разговор с друг човек могат да бъдат счетени за нарушение. Така се отваря поле за нееднаква практика и потенциален произвол от страна на контролните органи.
В общественото пространство се засилва и усещането за дисбаланс в санкционната политика. Докато за пешеходците се въвежда почти пълна забрана за разсейване, при водачите на моторни превозни средства ограниченията остават частични, въпреки че именно те управляват потенциално опасни машини. Този контраст поражда въпроси за справедливостта и последователността на законодателния подход.
Наред с конкретната критика към текста, казусът поставя и по-широк въпрос за философията на пътната безопасност в България. Експерти посочват, че в държави с по-ниска смъртност по пътищата акцентът пада не толкова върху санкциите, колкото върху инфраструктурата – по-добре организирани пешеходни пространства, ограничаване на скоростта в градска среда и ясно приоритизиране на безопасността на уязвимите участници чрез градоустройствени решения.
На този фон жалбата до омбудсмана може да се окаже ключов тест за това доколко новите разпоредби съответстват на конституционните принципи и на утвърдените стандарти за защита на гражданските права. Очакваното становище на институцията вероятно ще даде посока на бъдещия дебат – дали текстът ще бъде ревизиран, или ще остане в сила като част от по-строгия регулаторен подход към поведението на всички участници в движението.
Темата вече излиза извън рамките на конкретната забрана и се превръща в по-широк обществен разговор за баланса между безопасност, лична свобода и отговорност. И именно този баланс ще определи дали новите правила ще бъдат възприети като необходима мярка или като спорно ограничение, което изисква преосмисляне.
- Крайморие се превърна в морска арена на спорт и емоции с първата международна ветроходна регата „Kraimorie Cup 2026“/кадри/
- Митничари откриха над 3 кг злато в тайник на автомобил на Лесово/кадри/
- Илияна Йотова отличи изявени дейци на културата и образованието с Почетния знак на президента
- Две млади пуми станаха новата атракция в Зоопарк Бургас/снимки/
- Областният управител на Сливен с отнета книжка в Германия заради шофиране в нетрезво състояние
https://shorturl.fm/iOi3s
https://shorturl.fm/IHy6w
https://shorturl.fm/d7gkR