В България няма друга такава институция, както няма и друг такъв кмет като Георги Тодоров -кмет на Люлин, който със своята „бездушност“ към човешкото страдание поставя нови стандарти за „безчовечност“. Ако в политическата география на света Иди Амин е символ на диктаторска жестокост, то нашият герой може спокойно да го постави в малкия си джоб. От неговите действия излиза, че в кметските администрации вече не назначават хора, които да помагат на гражданите, а такива, които да ги спъват. Или може би си имаме работа с възкръснал националсоциализъм, който тайно дели хората на „натурални българи“, роми, турци и други „нежелани“.
Кошмарът на едно семейство в хватката на властта
Историята на Васил Василев Божилов е емблематична за това как една система може да разбие човешките надежди. Семеен мъж, баща на две малки деца, едното от които страда от тежко бъбречно заболяване, Васил чака вече девет години за общинско жилище. Девет години на чакане, подаване на документи, проверки и обещания. През това време той живее в апартамента на своята майка, където теснотата е ежедневна реалност, а надеждата – все по-блед спомен.
След години на мълчание, в август месец тази година Васил подава нова молба. На 17 септември обаче съдбата най-накрая му се усмихва: получава одобрение за жилище. Документите са прегледани, апартаментът – макар и плачещ за ремонт – е готов. И точно тогава се намесва Георги Тодоров, който сякаш решава да изиграе ролята на злия повелител в този гротески театър.
Въпреки че Васил Божилов е изпълнил всичко нужно по закон, въпреки подадените документи и дори дадената надежда, кметът Георги Тодоров избира да се гаври и подиграва с човек, чиято единствена „вина“ е, че си позволява да търси справедливост в кметската администрация.
Подписът на кмета: цена, достъпна само за „избрани“
Кметът отказва да подпише. Просто така. Защо? Никой не знае. Секретарката му, сякаш играеща ролята на цербер, не допуска Васил до лична среща.
„Кметът не желае да ви вижда“, е безцеремонният отговор.
Причината? Може би фактът, че Васил е ром. Или може би обещанието за това жилище на някой „по-близък“ до кмета човек. А може би – кой знае – отново сянката на прословутия „български рушвет“ се прокрадва в тази история.
Но каквото и да е, истината остава скандална: един баща, чието семейство живее в тежки условия, чиято дъщеря е пред операция заради тежка болест, не получава елементарна човешка подкрепа. Вместо това, той се сблъсква с демонстрация на властническо пренебрежение, достойно за сюжет на антиутопичен роман.
Ако Тодоров влага половината от усилията, с които отказва да разпише един законно издържан документ, в това да защитава интересите на общината си пред висшестоящите, квартал Люлин вероятно щеше да прилича на райска градина. Щяха да се редуват паркове, зеленина, чисти улици и щастливи жители. Но уви, вместо с работа за общото благо, кметът предпочита да влиза в ролята на „съвременен пъдар“, който не пуска едни страдалци до елементарното което им се полага, докато царската благословия – или в случая законът – стоят напълно безсилни пред неговия каприз.
Ако тази сцена не беше толкова трагична, щеше да бъде достойна за театрална постановка. „Царят дава, пъдарят не дава“ тук е не просто поговорка, а работна стратегия, усъвършенствана до изкуство.
Етническа дискриминация или просто циничен произвол?
Дали Георги Тодоров отказва да подпише, защото Васил Божилов е ром? Ако е така, това е позор, който хвърля сянка върху самата ни демокрация. Ние не живеем в апартейд или в нацистка държава, господин Тодоров! В личните документи на всички нас пише „българин“. България е член на Европейския съюз – съюз, който проповядва хуманизъм, равенство и космополитност. А вие демонстрирате архаично мислене, което би изглеждало дори на Хитлер остаряло.
Ако не е етническа нетърпимост, тогава какво е? Липса на професионализъм? Корупция? Или просто лична антипатия към човек, който дори не познавате? Няма значение какво е – вашето бездействие е срам за длъжността, която заемате.
Гласът на сърцето или глас в пустиня?
Васил Божилов е глас в пустиня, но този глас заслужава да бъде чут. Семейството му няма време за бюрократични игрички. Малкото му дете има нужда от дом и стабилност – сега, не след девет години. Кметът на Люлин не е кърсайбия или диктатор, макар че очевидно си въобразява обратното. Той е служител на гражданите – на всички граждани, независимо от етнос или социален статус.
Призив към действие
Господин Тодоров, вземете се в ръце и направете това, за което ви плащат. Подпишете документите на това семейство и покажете, че в България все още има капка човечност. В противен случай ще останете в историята не като кмет, а като символ на един провален, арогантен и отвратителен начин на управление.
Даваме Ви право на отговор, като искаме да знаем единствено -ЗАЩО?!
