Когато държавата е по-ниска от тревата и по-тиха от водата: Случаят Петър, Полина и един циничен доносник на ДС (видео и снимки)

Една „приятелска“ покана или как талантът се оказа проклятие

Представете си следното: талантлив дърворезбар с ръце като златни чукове и ум, способен да превърне и най-обикновеното парче дърво в произведение на изкуството, се мести в „Рая на обещанията“ – екопарк Вая. Защо? Защото един мазен и гнусно усмихнат бивш агент на ДС, известен като Георги Агафонов, му разказва приказки от 1001 нощ. В тях Петър ще има работа, дом, спокойствие и възможност да твори на воля.

Но в нашата приказка Аладин не намира лампа, ами яко шамари от суровата реалност. Вместо дворец – мизерна квартира, която не би приютила и бездомно куче. Вместо злато – няколко мръсни банкноти на тримесечие. А вместо уважение към труда – типично „милиционерско“ високомерие.

Цехът на злощастието и караваната на отчаянието

Петър, с наивността на човек, който все още вярва в честността, построява цех за 120 квадрата, за да има къде да твори. Но вместо да му се благодари, феодалният господар Георги Агафонов го настанява в каравана на поляна. Представете си уют – без ток, вода и тоалетна. Ако не друго, караваната поне е добра метафора за живота на Петър – малко пространство за съществуване, обградено от нищо.

Златните ръце срещу „позлатеното“ сърце на Агафонов

С „приятелската“ му подкрепа, Петър твори чудеса: беседки, мостове, птици, животни – истински рай за очите на посетителите. Единственото, което липсва, е заплащането. Агафонов се отпуска от време на време с по няколко банкноти, колкото да може бедният човек да се нахрани, но, естествено, всичко е „на заем“. Подписвай, Петре, ведомост за заем, че иначе пари няма да видиш.

И тъй като Петър работи без договор, защото агент Здравков не иска и да чуе за такъв. При проверките на НАП -доносникът се изправя пред служителите и казва с блага усмивка: „Петър ми е приятел и ми помага. Не работи тук“.

Какъв идиот трябва да си за да повярваш на подобна канска глупост?! Е, НАП повярвали….или поне са се направили, че са повярвали. Навярно този изпипан евтин метод от 90-те години все още работи в България.

Когато истината „гърми“, а птиците умират

Разказът на Петър продължава с един куриозен момент: приятел на Агафонов, някакъв екземпляр на име Пенчо, решава, че в защитената зона птиците не заслужават своята защита. С пушка в ръка, Пенчо гърми по „гадините“, за да не се изхождат върху дървените мостове. Дребните сачми звънтят по покрива на работилницата, но кой ти гледа. Да пазиш природата, ама със стил, както би казал нашият олигархичен герой.

Да си тръгнеш гол, като сокол

След месеци мъки Петър решава, че е време да си тръгне, заедно с инструментите, които сам е донесъл. Е, Агафонов мисли друго. Забранява му да вземе дори един чук – нали са „неговите“, какво ще си позволява тоя „приятел“ да ги ползва извън парка. За капак задържа и кучето му, защото, явно, и животните подлежат на конфискация в „царството на Георги“.

Изхвърля Петър Петров от екопарка и слага заповед да не се допуска в близост до феодалното му имение.

Георги Агафонов – великият „сюзерен“ в епохата на наглостта

След като изхвърлил Петър от екопарка си като последния бездомник, прибрал му машините за 50 000 лева и оставил семейството буквално без хляб, негово нагло величество Агафонов решил, че това не е достатъчно. Сюзеренът на „моралното дъно“ обявил, че Петър и Полина трябва лично да дойдат, да паднат на колене и да му се извинят! За какво? За това, че са посмели да поискат собствените си вещи и заработените от Петър пари.

Георги Агафонов – като истински имитатор на най-вулгарните феодали, които някога са бродили из тъмните времена на Средновековието, явно се е вдъхновил от някой исторически трактат за деспотизма. Но дори и най-бруталните узурпатори са оставяли по нещо за своите поданици – трохи, малко чест или поне лицемерна милост. Агафонов обаче не е от тях. Той иска не само тяхната пот, кръв и сълзи, но и гордостта им – сервирана на сребърен поднос.

Да поискаш извинение, след като си ограбил човек и си го лишил от поминък, е като да изгориш къщата му и после да го накараш да благодари за топлината. В царството на Георги, където наглостта е закон, това явно минава за проява на „благородство“.

Институциите: цирк, но без артисти

На финала, нашите страдалци Петър и съпругата му Полина се обръщат към полицията, които с „гордо наведени глави“ стигат до бариерата на екопарка и… дотам. Нито смелост, нито воля, нито желание. Те ги съветват: „Пуснете жалба в прокуратурата“. А прокуратурата? Тя обратно: „Не е наша работа, върнете се в полицията“.

Сякаш гледаме футболен мач, но вместо голове, институциите си подават топката с такава елегантност, че самият Меси би завидял.

Кави заключения можем да си правим за участниците в тази трагедия

Агафонов – зловещото лице на корупцията: Един човек, който превръща държавните институции в свои пудели. Как го прави? Със страх, пари или просто защото никой не смее да го закачи? Може би с всичко това заедно.

МВР и прокуратура – мекотели на заплата: Те трябва да пазят обществото, но явно предпочитат да пазят себе си. Сякаш гледаме анимация: полицаите се разхождат около бариерата, а престъпникът ги гледа иронично през прозореца с чаша скъпо уиски.

Петър – трагичният герой на нашето време: Талантлив, добросъвестен, но поробен от система, в която честните нямат място.

Съпругата Полина: Ужасен свидетел на кошмарен сценарий, който трябва да превъзмогне страха си, за да застане плътно до съпруга си, подкрепяйки го в този безумен акт на престъпен цинизъм и бруталност.

До кога?

Колко дълго ще търпим подобни индивиди да се разхождат на свобода, яхнали системата като уморен кон? Ако институциите не могат да се справят с един самозабравил се олигарх, как ще се справят с истинските проблеми на обществото?

Докато полицията и прокуратурата се правят на ощипани госпожици, народът продължава да губи доверие в държавата. А когато доверието се изгуби напълно, няма да остане нищо, освен празни ведомости и още по-празни обещания.