Впонеделник сутринта две новинарски снимки, като две шамара успяха да ме разбудят по-ефективно от тройно еспресо. На първата – млада грузинска богиня, забулена с националния трикольор, изстисква мократа си коса под струите на водното оръдие и вдига среден пръст срещу путинофилския цирк в Тбилиси.
На втората – някакъв сюрреалистичен кошмар: руската посланичка Митрофанова, в поза на късна Десислава, гальовно подхваща задника на Нешка Робева на поредния „елитен“ соц-ретро кич в столичния „Шератон“. Зад кадър мазният педераст Евгени Минчев, който отдавна е забравил дали е гей, хомофоб или просто персонализиран кич на простотията.
Грузинският контраст – къде сме ние?
Една млада жена в Грузия, със страст и смелост, доказва, че бъдещето може да е по-добро от миналото. А в същото време у нас бъдещето издиша като воня от съборен кенеф от времето на соца. Защото вместо средни пръсти към Кремъл, виждаме как нашият псевдо „елит“ ближе цъфналите хемороиди на грохнали старци и бабиери от Москва. Какъв контраст! Грузинците се борят за Европа, докато ние сме заети с извиването на дълбоки теманета пред Ленин, Сталин и Путин, сякаш сме членове не на НАТО и ЕС, а на клуба „Вечна благодарност към соц-диктаторите“.
Елеонора Митрофанова – баба Яга в мисия невъзможна
Да разгледаме главната героиня на втория кадър: Елеонора Митрофанова. Тази дама е не просто посланик, а ходещо напомняне, защо съветският цирк никога не бива да се завръща. С излъчване на замразена диня от 80-те и речник на пенсиониран военен от Брест, тя ежедневно успява да надмине себе си в унижението на родината, която уж представлява. Дори ако Кремъл е наистина толкова зъл, колкото го изкарват, как е възможно да не осъзнава, че нейното присъствие в България е чисто PR бедствие? Вместо дипломация – гнилоч, вместо възвишеност – изтъркани, идиотски лафчета за „евроатлантическите подлоги“.
И около нея какво виждаме? Оркестър от полузабравени соц-диви – Нешка Робева, Светлана Шаренкова, Ирен Кривошиева, плюс „Лорд“ Минчев, който очевидно е решил, че „зрелият социализъм“ ще го превърне в новия Версаче на „Шератон“. Всички тези персонажи са като ходеща антиреклама на всякакъв остатъчен „руски чар“.
Санитарен кордон – не за Русия, а за срама
Предлагам следното: обществен санитарен кордон около всички мероприятия, които включват Елеонора и нейната червена свита. Да спрем да ги показваме, да ги коментираме, да им обръщаме внимание. Да ги игнорираме, като фейсбук трол, който пише с капслок за Бил Гейтс и ваксините. Защото само така ще си спестим това непрекъснато връщане към една гнусна епоха на соц-недоразумения, която трябваше да остане там, където ѝ е мястото – в архивите на „Работническо дело“.
Докъде ще ни доведе русофилията?
Ако не спрем този парад на ретроградната безвкусица, утре може и у нас да видим сцени, като тези в Грузия, но не с надежда, а с отчаяние. Защото водните оръдия са краен инструмент, а ние сме още в началото на спускането по наклонената плоскост на русоробството. Когато един народ спре да се съпротивлява, когато се предаде на сервилността, той сам копае гроба си – културен, политически, а накрая и буквален.
И да, мислете за това следващия път, когато гледате „елита“ на бал с Митрофанова. Защото тя няма да се промени. Но ние можем.
