Ако София има своя „просто Киро“ – лицето на реформаторския оптимизъм и политическа иновация, то Бургас няма нужда да завижда. Представяме ви Иван Иванов от СЕК, познат в местните среди като „просто Ванко“. Той е човекът, който с лекота успя да превърне общинския съвет в сцена за драматични монолози, които обаче трудно издържат на сблъсъка с реалността.
Ванко, по-точно общинският съветник Иван Иванов, се прочу напоследък с ентусиазма си да пречи на средната класа. Вярно, това не става чрез действия, а чрез запитвания – кьорфишеци, изпълнени с риторични фойерверки и празни амбиции. Ако се съди по биографията му, той е завършил престижната специалност „ръководител на екип“, титла, която изглежда повече като връчена университетска шега, отколкото на академичен труд. Това е същото, като да напишеш, че си завършил специалностите -депутат или общински съветник.(такива не съществуват)
Последното му голямо „постижение“ включва запитване към община Бургас за „незаконната“ дейност на фирма, отдала под наем места на площад „Тройката“ за коледния базар. Сякаш създаден за ролята на драматичен герой от комиксите, Иванов гръмко и истерично обвини общината, че е позволила нещо, което според него е „нарушение“.
За жалост (негова), председателят на асоциацията на дребните и средни предприемачи, Николай Димитров, със завидно спокойствие разясни, че всичко е напълно законно. Направи го дума по дума и обосновано с факти и цитиране на закона.
Димитров, с вещината на учител, разясни закона така, както би го обяснил на дете, което за пръв път чува за математика. Тази законова лекция се наложи, защото „просто Ванко“ явно е решил да влезе в ролята на преса за дребните търговци, но вместо факти, използва „счупени“ и изтъркани клишета от които хвърчат трески в посока на собствената му репутация.
Юристи потвърдиха аргумените ни, че Иван Иванов бълва неистини на килограм
(Виж снимките)
Добре би било, ако Просто Ванко преди да беше започнал да насява лъжи в общественото пространство да прочете Чл. 234 от Закона за задълженията и договорите. Ако не знае, къде да го търси да попита някой осведомен.
Обществено лице или обществено недоразумение?
Иванов обаче не се спира само с недостоверни твърдения. Той гордо се представя като „обществено лице“ в социалните мрежи. Но докато лицата обикновено излъчват компетентност, неговата публична изява е по-скоро метафора за гръмотевична буря от фразеологеми.
„Просто Ванко“ напомня онези улични музиканти, които свирят с развален акордеон, но твърдят, че създават симфонии. Проблемът е, че вместо хармония, той предлага фалшиви ноти. Един пример: обвиненията към общината, че е отдала под наем место на местна фирма, а тя от своя страна преотдавала места на дребни търговци незаконно, са не само безпочвени, но и звучат като репетиция за нов скеч в сатиричен театър.
Реформатор или тръбач под шипковия храст?
Някои лакейски медии обаче не спират да възпяват Иванов като „реформатор“ – вероятно най-неподходящата дума за човек, който е видял „законовост“ само като част от речниковия запас. Според тях Иванов е „звезда“ на местния парламент. Но истината е, че ако „звезда“ значи „обект, който свети отдалеч, но няма никакво реално въздействие на Земята“, тогава определението е правилно.
Ванко има усет за шоу. Но за съжаление, неговите „предложения“ и запитвания приличат повече на балон с въздух, който се пука шумно, отколкото на прагматична политика.
Защо извинението е добър ход (но вероятно няма да го видим)
В този случай, отговорното поведение би било Ванко да поднесе извинения на общинската администрация, дребните търговци и всеки, който е отделил от времето си да следи тези абсурди. Но подобен акт би изисквал наличие на самокритичност, която липсва в арсенала на Иванов.
Добре е да поднесе извиненията си публично, както публично хвърли обвиненяиата. Така е редно за едно „обществено лице“, защото в противен случай се превръща автоматично в „обществен задник“.
Ще се извини ли Иван Иванов или …
Вероятно вместо да се извини, той ще продължи с изпитаната си стратегия – хвърляне на димни завеси, зад които ясно се вижда празнотата на аргументите.
Ванко не е политически герой. Той е символ на онзи вид популизъм, който опитва да сглоби успех от парчета бутафория, но накрая създава само евтини и плоски сензации. Бургас може и да има своите предизвикателства, но едно е сигурно – няма да скучаем, докато имаме „просто Ванко“.
