Остра критика към политиците, които пренебрегват общественото здраве, отправи проф. Тодор Кантарджиев в деня на президентските избори. Бившият директор на Националния център по заразни и паразитни болести постави въпроса за политическата отговорност при здравни кризи и предупреди, че липсата на авторитет пред производителите на ваксини може да остави България без необходимите количества препарати.
В ефира на предаването „Денят започва“ по БНТ проф. Кантарджиев подчерта, че страната има нужда от силно лидерство, особено когато здравето и животът на хората са изложени на опасност. Според него в подобни ситуации държавниците трябва да поемат отговорност и да действат решително, вместо да поставят политическите си интереси над обществената сигурност.
„Силният лидер е изключително важен, тъй като в моменти на опасност за общественото здраве той трябва да бъде на мястото си“, заяви специалистът. Той посочи, че през годините многократно е наблюдавал реакциите на политиците в ситуации, когато животът на българските граждани е бил застрашен.
„Лошотията и завистта вървят отдолу нагоре“
Проф. Кантарджиев не спести критиките си и към начина, по който според него политиците използват негативните настроения в обществото. Той коментира, че завистта и озлоблението често се превръщат в инструмент за политическо влияние, вместо обществената енергия да бъде насочвана към решаването на реалните проблеми.
„Лошотията и завистта вървят отдолу нагоре – от глупавите, простите, необразованите и злобните… Нагоре и все нагоре. Но стига вече! На какво прилича това? Това е наше национално качество, което политиците използват по доста подъл начин“, коментира професорът.
Въпреки острите си думи той отбеляза и друга характерна според него черта на българското общество – склонността бързо да прощава и да забравя допуснатите грешки. Именно в този контекст Кантарджиев отправи едно от най-категоричните си послания към управляващите.
„Не мога да уважавам хора, които пет пари не дават за живота и здравето на народа си. Но какво да ви кажа? Слава Богу, колкото и да се говори, че българският народ е злобен, той е също толкова всеопрощаващ и бързо забравящ“, заяви той.
Защо България изпитва недостиг на ваксини?
Особено внимание проф. Кантарджиев отдели на проблема с недостига на ваксини и отношенията между държавата и фармацевтичните производители. Според него една от основните причини за затрудненията е загубата на доверие и авторитет на българските институции пред компаниите, които доставят препаратите.
Специалистът даде пример с назначаването на министър, който според неговата оценка е имал антиваксинални позиции. Кантарджиев обясни, че когато поръчани ваксини останат неизползвани и бъдат върнати на производителите, това може да се отрази неблагоприятно на бъдещите доставки.
„Когато за една година сложиш антиваксър за министър, ваксините остават и фирмите си ги прибират обратно. А производителите не обичат подобни процедури. Не обичат да им се връща стока. Точно така се случват тези неща и не бива да ги допускаме повече“, категоричен бе професорът.
Изказването му постави въпроса не само за наличностите на ваксини, но и за последователността на държавната здравна политика. Осигуряването на необходимите количества изисква дългосрочно планиране, надеждни отношения с доставчиците и предвидимост в решенията на институциите.
Послание за политическа отговорност в изборния ден
Думите на проф. Кантарджиев прозвучаха на 25 октомври, когато българските граждани гласуват за президент и вицепрезидент. Макар изказването му да беше насочено към общественото здраве, то засегна и по-широкия въпрос за отговорността на хората, заемащи висши държавни постове. Основното послание на специалиста беше, че при здравни кризи политическите решения имат пряко отражение върху живота на гражданите. Според него държавата не може да си позволи да губи доверието на международните си партньори, нито да допуска идеологически противопоставяния да възпрепятстват здравната политика.
Защото независимо кой управлява, отговорността за живота и здравето на хората не може да бъде въпрос на политическа конюнктура.
