Със 147 гласа “За”, 14 “Против” и 1 “Въздържал се” депутатите в Народното събрание (НС) решиха да дадат втори мандат на Антоан Гечев като председател на Държавна агенция „Разузнаване” (ДАР).
В тази връзка, “Новините Днес” прирпомня, че на 10 юни правителството прие решение, с което предлага на Народното събрание да избере за втори мандат досегашния председател на ДАР Антоан Гечев, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет (МС). Съгласно приети миналата година промени в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, председателят на агенцията се избира от Народното събрание по предложение на МС.
По-късно, на 24 юни депутатите приеха процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за председател на ДАР, за изслушването му в ресорната парламентарна комисия и за избирането му от Народното събрание.
На 2 юли Антоан Гечев беше изслушан от Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Една от насоките за развитие на Държавна агенция „Разузнаване“ е по-активното използване на виртуалното пространство за придобиване на информация за потенциални агенти, представляващи интерес, заяви кандидатът за следващ мандат начело на Държавна агенция „Разузнаване“.
Не липсваха разгорещени дебати при избора на Гечев
Атанас Атанасов от ДБ изтъкна, че новият-стар шеф на ДАРне е освободен по надлежния ред и повторното му назначаване може да бъде атакувано пред ВАС заради тези пропуски. Компетентният орган по освобождаване на председателя на ДАР е НС, а такова решения няма, поясни Атанасов. Депутатът подчерта, че Гечев няма компетентността да ръководи ДАР. Като мотив за думите си, той назова, че над 30% е недокомплектът в службата, според него, а отговорността за това е на председателя й.
От друга страна, лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов защити Антоан Гечев като обеща подкрепа от страна на „Възраждане“, защото той си вършил добре работата, според него.
Кой е Антоан Гечев?
В периода от 2001 до 2003 заема поста секретар на аташето по отбрана в Атина, Гърция. От 2003 до 2006 г. е старши експерт по сътрудничество и съвместни операции с партньорски служби в Служба „Военна информация“. От 2006 до 2009 е помощник-военен аташе в Лондон.
Между 2009 и 2011 е главен експерт по сътрудничество и съвместни операции с партньорски служби в Служба „Военна информация“. От 2011 до 2014 е началник на сектор в отдел „НАТО, ЕС и партньорски служби“ в същата служба. В периода 2014 – 2017 е военен, военновъздушен и военноморски аташе в Германия. От 2017 до 2018 е началник на самостоятелен отдел „Човешки ресурси“ в Служба „Военна информация“. От 15 октомври 2018 до 2020 е заместник-директор на Служба „Военна информация“. След това до 2021 е военно аташе на България в Италия. На 18 юни 2021 с указ на президента на е назначен за председател на Държавна агенция „Разузнаване“.
