Николай Попов, бащата на загиналата при тежка катастрофа 12-годишна Сияна, обяви нова съвместна инициатива с провъзгласилия се за „президент на народа“ и провалил се кандидат за държавен глава Иван Христанов. Този път двамата не поставят на дневен ред конкретна законодателна промяна за пътната безопасност, а ограниченията, наложени върху профилите им във Facebook. Попов съобщи, че заедно с Христанов ще сезират Европейската комисия и Комисията за защита на конкуренцията.
„Заедно с Иван Христанов подаваме жалба срещу Facebook в ЕК и КЗК заради ограничените ни профили!“, гласи публикацията на Николай Попов.
Кратко съобщение, но с достатъчно политически заряд. Защото, когато две публични фигури обявяват обща битка срещу технологичен гигант, неизбежно възниква въпросът дали ги обединява единствено проблемът с профилите им, или това е поредният епизод от пренареждането на политическите отношения около Попов.
Особено интересен е въпросът за политическата посока на проекта „Сияние“, свързван с Николай Попов. В общественото пространство той се представя като инициатива, насочена към промяна и гражданска активност, но всяко публично сближаване с политическа фигура поставя въпроса къде свършва гражданската кауза и къде започва политическото партньорство.
И тук започва интересната част от политическата биография на Попов. „Новините Днес“ припомня, че през март 2026 г. „Сияние“ участва в парламентарните избори в коалиция с партиите „Волт“ и „Общество за нова България“. Тогава Попов уверяваше, че партиите остават на заден план, а водеща е гражданската кауза.
Само че на 3 март той категорично заяви, че „Сияние“ не е партия и няма да бъде. На 26 октомври, едва ден преди новата си съвместна инициатива с Христанов, Попов вече допусна движението да прерасне в партия. Очевидно в българската политика думата „никога“ има доста кратък срок на годност.
Не по-малко любопитна е и историята с ГЕРБ. През април Попов разказа, че се е „развел“ с партията още преди три години. Той заяви, че няма да подкрепя управление на ГЕРБ и ДПС, а след парламентарните избори подчерта, че „Сияние“ няма да обслужва нито Румен Радев, нито Асен Василев, нито друга парламентарна формация.
Сега до Попов застава Иван Христанов.
Общата им жалба сама по себе си не доказва политически съюз, но дава основание за съвсем конкретен въпрос: след „Волт“ и „Общество за нова България“ дали „Сияние“ не търси нов партньор?
Иронията е, че Facebook, срещу който двамата възнамеряват да се жалват, е същата платформа, чрез която Попов отдавна общува със своите последователи, обявява инициативи и търси обществена подкрепа. Още през януари той се допита именно до аудиторията си там дали да участва в изборите.
Разбира се, ако профилите на Попов и Христанов действително са ограничени неправомерно, двамата имат право да потърсят защита от компетентните институции. Но от краткото съобщение не става ясно какви точно ограничения са наложени, на какво основание и дали жалбите вече са официално внесени.
А що се отнася до „Сияние“, остава един въпрос, на който неговият основател дължи ясен отговор: гражданско движение ли ще бъде, самостоятелна партия ли, или поредната коалиционна конструкция?
Защото политическите партньори могат да се сменят, но когато една обществена кауза се превърне в политически проект, избирателите имат право да знаят накъде точно ги водят.
