Дрон навлезе в българското въздушно пространство, прелетя около 100 метра над българска територия и се взриви край Кардам. Самият инцидент е без пострадали и материални щети, но мястото на случилото се превърна случая от обикновено нарушение на въздушното пространство в сериозен въпрос за националната сигурност. Това са изводите, които могат да бъдат направени, след като дрон навлезе тази сутрин, 8 август във въздушното пространство на Република България.
Безпилотният апарат е навлязъл от посока Румъния, летял е ниско и не е бил засечен от системите за наблюдение. В крайна сметка се е взривил на около километър от компресорната станция „Кардам“ – част от стратегическата трансгранична газопреносна инфраструктура между България и Румъния. Премиерът Румен Радев свика Съвета по сигурността към Министерския съвет, след което публично съобщи за инцидента.
Първата политическа реакция дойде от „Да, България“.
Съпредседателят на партията Ивайло Мирчев настоя случаят да бъде разследван като потенциален инцидент срещу критична инфраструктура на държава от НАТО. Според него произходът на дрона трябва да бъде установен възможно най-бързо, а фактът, че той се е появил именно край Кардам, не бива да бъде разглеждан изолирано от стратегическото значение на района.
Мирчев обръща внимание, че Кардам е ключова точка от Вертикалния газов коридор, който трябва да увеличи преноса на неруски газ от юг на север и към Украйна. Именно затова той поставя и по-широкия въпрос дали евентуален руски произход на дрона би означавал опит за сплашване, тестване на реакциите на НАТО или демонстрация, че европейска критична инфраструктура може да бъде достигната. Той обаче не твърди, че дронът е руски – настоява първо да бъде установен произходът му.
От „Продължаваме промяната“ реакцията беше по-предпазлива, но също постави под съмнение версията за случайност. Депутатът и член на парламентарната Комисия по отбрана Радослав Рибарски формулира основния въпрос така: случайност ли е инцидентът или става дума за опит за удар по критична инфраструктура?
Рибарски подчертава, че засега няма доказателства компресорната станция да е била цел. По думите му предстои да бъдат установени произходът, траекторията и предназначението на апарата. Именно тези три елемента трябва да дадат отговор дали става дума за отклонен или загубил управление дрон, инцидент или целенасочено действие.
Най-острата реакция засега идва от „Възраждане“. Лидерът на партията Костадин Костадинов поиска да бъде съобщено какъв точно е дронът и постави въпроса дали е украински, руски или ирански, като заяви, че според него украинският произход е най-вероятен. Той свърза инцидента с политиката на последните български правителства и остро критикува начина, по който информацията е била представена на политическите сили.
Костадинов поставя и друг политически въпрос – защо партията му е научила от медиите за заседанието на Съвета по сигурността. Според него дори когато присъствието на парламентарните партии не е задължително, в подобна ситуация държавническото поведение би изисквало по-широка информираност.
От „Възраждане“ идва и една от най-силните политически оценки за действията на управляващите. Костадинов заявява, че случилото се е следствие от „агресивната политика“, която според него българските правителства водят. Той директно атакува и премиера Румен Радев за начина, по който е управлявана комуникацията около инцидента.
На този фон правителството засега не посочва произход на дрона и не обвинява конкретна държава. Именно това е ключовият момент – политическите оценки вече започнаха, но техническото разследване все още трябва да даде отговор какъв е апаратът, откъде е дошъл и защо се е озовал над българска територия.
Особено тревожен е фактът, че дронът е преминал границата без да бъде засечен, при това на изключително малка височина. Случаят поставя въпроса не само за произхода на конкретния апарат, но и за способността на България да открива и неутрализира малки безпилотни цели, които могат да се движат ниско и да използват релефа и други особености на терена.
Така един дрон, прелетял едва стотина метра навътре в България, вече се превърна в тест за въздушното наблюдение, противодронната защита и политическата реакция на държавата.
И докато едните питат дали това е случайност, другите виждат възможна провокация, а трети търсят украинска следа, един въпрос остава общ за всички: кой изпрати дрона и защо точно там?
Засега отговор няма. Но ако разследването установи, че апаратът е бил насочен към критичната инфраструктура край Кардам, политическият залог на днешния инцидент ще стане много по-голям от самите 100 метра българска територия.
