България официално има ново редовно правителство. След продължил повече от два часа напрегнат парламентарен дебат Народното събрание одобри структурата и състава на кабинета „Радев”, с което сложи край на поредния етап от продължителната политическа нестабилност в страната. Малко след 11:00 часа новият министър-председател Румен Радев, вицепремиерите и министрите положиха клетва от парламентарната трибуна.
Подкрепата за кабинета дойде основно от „Прогресивна България”, чиито депутати осигуриха необходимото мнозинство. При гласуването за премиер и структура на Министерския съвет „за” се обявиха 124 народни представители, 70 гласуваха „против”, а 36 се въздържаха. При окончателния вот за персоналния състав подкрепата спадна с два гласа, но кабинетът все пак беше избран.
Начело на 107-ото правителство застава лидерът на „Прогресивна България” Румен Радев, който още в първото си изказване призна, че новата власт поема управлението в изключително тежък момент. Той очерта като основни предизвикателства високата инфлация, дефицита, забавените реформи, енергийната несигурност и международната нестабилност.
„Нямаме никакви илюзии за кризите и изпитанията, които стоят пред правителството”, заяви Радев от парламентарната трибуна и отправи призив към опозицията за конструктивен диалог. Според него управляващото мнозинство има достатъчно сила да прокарва законодателните си инициативи самостоятелно, но страната се нуждае от по-широко политическо съгласие по ключови теми.
Новият премиер ще работи с четирима вицепремиери – Гълъб Донев, Атанас Пеканов, Александър Пулев и Иво Петков. Пеканов и Петков ще бъдат заместник министър-председатели без портфейл. Финансовото министерство се поема именно от Гълъб Донев, а една от първите структурни промени в кабинета е сливането на Министерството на икономиката и индустрията с това на електронното управление под ръководството на Александър Пулев. Целта, според управляващите, е намаляване на администрацията и ускоряване на дигитализацията.
Сред останалите ключови назначения са Иван Демерджиев начело на МВР, Николай Найденов като министър на правосъдието и Велислава Петрова-Чамова като външен министър. Министерството на отбраната поема Димитър Стоянов, а образованието – проф. Георги Вълчев. За здравеопазването ще отговаря Катя Ивкова, докато енергетиката е поверена на Ива Петрова.
Още преди гласуването дебатите в пленарната зала ясно показаха, че новото управление стартира мандата си под силен политически натиск и с дълбоко разделение между парламентарните сили.
От „Прогресивна България” защитиха избора си с аргумента, че кабинетът е съставен от експерти с административен и управленски опит. Константин Проданов подчерта, че министрите са „най-подходящите хора за постовете, а не постове за хората”, а Явор Гечев призова обществото да даде шанс на новото правителство да покаже резултати.
Подкрепа обаче извън управляващото мнозинство не беше демонстрирана. ГЕРБ-СДС избраха да се въздържат, като Тома Биков заяви, че партията уважава вота на гражданите и желанието за край на политическата криза, но оставя на победителите отговорността да докажат, че могат да управляват стабилно.
Най-острите критики дойдоха от „Продължаваме Промяната”, „Демократична България” и „Възраждане”. От ПП поставиха под съмнение професионалната подготовка на част от министрите и предупредиха, че обществените очаквания за дълбоки реформи могат да останат неизпълнени. Асен Василев акцентира върху необходимостта от реална стабилност, основана на доверие и изпълнение на поетите обещания.
От „Демократична България” заявиха, че ще бъдат „силна опозиция”, особено по темата за съдебната реформа и избора на нов Висш съдебен съвет. Според Божидар Божанов гражданите са дали мандат за демонтаж на „модела на завладяната държава”, а не за „общи приказки”.
Лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов пък атакува управляващите заради, по думите му, „подмяна” на предизборни позиции, включително по темата за българския лев и евентуален референдум.
Въпреки острия тон в пленарната зала, изборът на кабинета вече е факт, а пред новото правителство стоят спешни задачи – стабилизиране на бюджета, овладяване на инфлацията, подготовка на ключови реформи и възстановяване на общественото доверие в институциите. Именно способността да постигне реални резултати в тези сфери ще определи дали кабинетът „Радев” ще успее да осигури търсената политическа стабилност или ще се превърне в поредното краткотрайно управление в най-турбулентния политически период на България от десетилетия.
- Разликата между Илияна Йотова и Андрей Гюров се стопи до 2,7%! Балотаж на 1 ноември решава президентската битка
- Голям обрат във вота за ВСС ! Балотажът обърна резултатите в Бургас
- Изборен скандал в село Три кладенци! Цяла секционна комисия дошли пияни
- Провал до обяд! Едва 5,8% активност на президентските избори, 20 секции останаха без машини, а пиян председател на СИК беше сменен в Царево
- Бойко Борисов отговори на Радев: „Не е сглобка, а човешко възмущение!“ Разкритикува ареста на охранителя от НСО и цените на горивата (ВИДЕО)
