Израел гласува днес, 27 октомври, на парламентарни избори, които ще определят политическото бъдеще на премиера Бенямин Нетаняху след години на военни конфликти, вътрешнополитическо напрежение и остри обществени разделения. Това е първият парламентарен вот в страната след нападението на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в Ивицата Газа, която прерасна в мащабна регионална криза, съобщава „Ройтерс“.
Около 7,4 милиона израелски граждани имат право да участват в изборите за 120-местния Кнесет. Избирателните секции отварят в 7:00 часа местно време, което съответства на 7:00 часа българско време, и ще затворят в 22:00 часа. В надпреварата участват десетки политически формации, но основният сблъсък е между управляващата десница на Нетаняху и опозиционните партии, които настояват за промяна в управлението.
Основният политически противник на премиера е бившият началник на Генералния щаб на израелската армия Гади Айзенкот, който оглавява центристката партия „Яшар“. Сред останалите ключови фигури в опозицията са бившият министър-председател Нафтали Бенет, Яир Лапид и Авигдор Либерман. Въпреки общата им критика към управлението на Нетаняху, различията между опозиционните формации поставят въпроси за възможностите за съставяне на общо правителство.
Предизборната кампания премина под силното влияние на войната в Газа, военните операции срещу Иран и Ливан, както и въпросите за отговорността на израелските власти за пропуските в сигурността преди атаката на „Хамас“ през октомври 2023 г. Критиците на Нетаняху настояват за политическа отговорност, докато неговите поддръжници изтъкват военните действия срещу регионалните противници на Израел като доказателство за решителната му политика в областта на националната сигурност.
Допълнително напрежение предизвикват продължаващото съдебно дело срещу премиера по обвинения в корупция, споровете около съдебната реформа и освобождаването на част от ултраортодоксалните евреи от задължителна военна служба. Именно последният въпрос се превърна в сериозен проблем за отношенията между религиозните партии и останалите политически сили.
Особено внимание привлича и позицията на американския президент Доналд Тръмп, който открито подкрепи Нетаняху в навечерието на изборите. В публикация в социалната си мрежа Truth Social Тръмп призова израелците да гласуват за настоящия премиер, като подчерта необходимостта двамата лидери да продължат съвместната си политика спрямо Иран. Опозиционните представители отговориха, че решението за бъдещото управление принадлежи единствено на израелските избиратели.
Самият Нетаняху предупреди непосредствено преди вота, че Иран и подкрепяни от него въоръжени организации могат да предприемат действия за нарушаване на изборния процес. Премиерът заяви, че израелските служби разполагат с разузнавателна информация за подобна опасност, и отправи предупреждение към Техеран да не предприема нападения. Тези твърдения остават позиция на израелското правителство.
Според предизборните социологически проучвания нито управляващият блок, нито основните опозиционни сили разполагат с гарантирано мнозинство от необходимите 61 депутатски места. Това поставя във фокуса на вниманието по-малките партии, включително политическите формации, представляващи арабските граждани на Израел, чието парламентарно присъствие може да има значение за бъдещите коалиционни преговори.
Израелската избирателна система е пропорционална, като партиите трябва да преодолеят праг от 3,25%, за да получат представителство в Кнесета. След окончателното разпределение на мандатите президентът на страната ще проведе консултации с парламентарните сили и ще възложи съставянето на правителство на депутат, който има възможност да осигури необходимата подкрепа.
Първите екзитполове се очакват след затварянето на избирателните секции тази вечер. Те ще дадат първоначална представа за разпределението на силите, но окончателният отговор кой ще управлява Израел ще зависи от официалните резултати и последващите преговори за парламентарно мнозинство.
