Пет дни преди решителния президентски балотаж на 1 ноември политическата карта на България започна да се пренарежда. След първия тур на 25 октомври Илияна Йотова и Андрей Гюров се изправят в пряк двубой за държавния пост, но зад имената им вече се очертават далеч по-широки политически интереси. Едни партии открито заявяват подкрепа, други поставят условия, а трети предпочитат да оставят избирателите си без конкретни указания. Най-важното разграничение обаче е между официалната партийна позиция и реалното поведение на хората пред урните.
Илияна Йотова влиза във втория тур с подкрепата на „Прогресивна България“, БСП и ВМРО–БНД. Президентската двойка Йотова–Кирил Вълчев беше издигната от инициативен комитет, но получи подкрепа от тези политически формации още в предизборната кампания. Така зад кандидатурата ѝ се събраха социалистически, патриотични и свързани с политическия проект на Румен Радев среди. Общата им подкрепа не означава непременно еднакви позиции по всички въпроси, но осигурява организационна и политическа основа за участието ѝ в балотажа.
Андрей Гюров има откритата подкрепа на „Продължаваме промяната“, „Да, България“ и ДСБ. Неговата кандидатура, също издигната от инициативен комитет, обедини основните формации от демократичната коалиция. На втория тур Гюров и кандидатът му за вицепрезидент Кандев търсят подкрепа и извън този политически кръг, като самият Гюров заяви, че няма да води преговори с партийни централи, а ще се обръща пряко към гражданите.
Първата ясно заявена подкрепа извън двата основни лагера дойде от лидера на МЕЧ Радостин Василев. След като остана извън балотажа, той призова своите избиратели да не подкрепят Илияна Йотова. Василев посочи две възможности пред тях – да гласуват за Андрей Гюров или да не участват във втория тур. Това е политически призив, насочен срещу Йотова, а не безусловно обявяване на съюз с Гюров.
При „Възраждане“ картината е различна. Костадин Костадинов заяви днес, 27 октомври, че партията му категорично няма да подкрепи Андрей Гюров. Същевременно той не отправи официален призив за гласуване в полза на Йотова. Според него симпатизантите на формацията са разделени между три възможности – да подкрепят настоящия президент, да изберат „Не подкрепям никого“ или изобщо да не отидат до урните. Следователно позицията на „Възраждане“ не може да се представя като официална подкрепа за Йотова, въпреки че част от нейните избиратели могат да гласуват именно за нея.
Точно тук се откроява едно от най-интересните политически противоречия. Костадинов е категоричен в отрицанието си на Гюров, но не превръща това отрицание в официална подкрепа за неговата съперничка. Възможно обяснение е желанието на „Възраждане“ да запази самостоятелната си политическа идентичност, без да се обвързва с проект, който също претендира за част от патриотичния и протестния електорат. Това обаче е аналитична интерпретация, а не обявен от партията мотив.
Най-голямата неизвестна обаче остава ГЕРБ. Бойко Борисов още през септември заяви, че няма да гласува за Илияна Йотова, която определи като свой идеологически противник. Това обаче не означава, че ГЕРБ автоматично застава зад Андрей Гюров. Борисов нееднократно подчерта, че непоискана подкрепа не се дава, докато Гюров заяви, че няма намерение да договаря подкрепа с партийните ръководства. Така между политическите позиции на двамата остава разстояние, което не е преодоляно с официално споразумение.
Данните от първия тур показват защо поведението на ГЕРБ е толкова важно. Според разбивките на социологическа агенция „Тренд“ 47,6% от участвалите в президентския вот избиратели на ГЕРБ са подкрепили Гюров, а 22,9% са гласували за Йотова. Това не е прогноза за балотажа, а моментна картина от 25 октомври. Тя обаче показва, че партийната принадлежност не води непременно до единен избор за президент.
При ДПС и Делян Пеевски ситуацията е още по-сложна. Партията не издигна собствен кандидат за президент, а Пеевски заяви преди първия тур, че няма да подкрепя никого и ще прецени позицията си за балотажа впоследствие. Към 27 октомври няма потвърдена нова официална подкрепа за някой от двамата финалисти. Данните на „Тренд“ сочат, че сред участвалите в първия тур избиратели на ДПС около 40% са предпочели Йотова, а 28,4% – Гюров. Това е съществена разлика между действителното гласуване на част от електората и евентуалното решение на партийното ръководство.
В тази картина своето място имат и избирателите на „Величие“, както и привържениците на Иван Христанов и останалите кандидати, отпаднали след първия тур. За тях към момента няма достатъчно потвърдени нови партийни решения, които да позволяват категоричното им причисляване към единия или другия лагер. Особено при по-малките формации личните позиции на кандидатите и изборът на техните симпатизанти могат да се окажат различни.
Показателни са и резултатите от първия тур. При обработени всички секционни протоколи Йотова и Гюров са разделени от сравнително малка разлика. По данни, представени от БНТ, тя е около 42 хиляди гласа. В същото време Йотова е първа в 27 от 31 избирателни района, докато Гюров води в останалите четири. Това очертава различна география на подкрепата, но само по себе си не показва как ще гласуват хората на 1 ноември.
Ниската избирателна активност на първия тур е още един фактор, който усложнява партийните сметки. Значителна част от хората, подкрепяли ГЕРБ, ДПС и други формации на парламентарните избори, изобщо не участваха в президентския вот. Затова механичното събиране на резултатите на отпадналите кандидати към тези на Йотова или Гюров би било подвеждащо.
Политическият смисъл на балотажа вече надхвърля личното съперничество между двамата кандидати. За „Прогресивна България“ и БСП той е възможност да запазят президентската институция в политическия кръг, с който се свързва Йотова. За ПП–ДБ е възможност да разширят представителството си в държавните институции. За ГЕРБ и ДПС въпросът е дали ще заемат официална позиция, или ще оставят своите избиратели да действат без общ партиен призив. За „Възраждане“ и МЕЧ изборът вече е свързан и с отношението им към двамата финалисти, и със запазването на собствената им политическа идентичност.
Към 27 октомври официалната политическа картина е ясна само отчасти: Йотова има подкрепата на „Прогресивна България“, БСП и ВМРО–БНД, а Гюров – на ПП, „Да, България“ и ДСБ. МЕЧ призовава срещу Йотова, „Възраждане“ се противопоставя на Гюров, а ГЕРБ и ДПС все още не са обявили нова категорична партийна подкрепа за балотажа.
Остава най-важното разграничение: партийните лидери могат да заявяват позиции, да отправят призиви и да поставят условия, но не могат да прехвърлят гласовете на избирателите си като готов пакет. Именно поведението на гражданите, включително на онези, които не гласуваха на 25 октомври, ще определи резултата на 1 ноември.
