Първите антропологични изследвания на тленните останки, свързвани с цар Самуил, вече разкриват подробности за здравословното състояние на средновековния български владетел. Пълната научна картина обаче няма да бъде готова скоро – последващите изследвания се очаква да продължат поне две-три години.
Според учените останките принадлежат на мъж, починал на възраст между 60 и 70 години, с приблизителен ръст 173 сантиметра. По костите са открити множество дегенеративни изменения, сред които спондилоза на гръбначния стълб, артрозни изменения на крайниците и възпалителни процеси около ставите.
Тези заболявания вероятно са причинявали сериозни болки и са ограничавали движенията на владетеля през последните години от живота му. Това е особено интересно на фона на историческите сведения за Самуил като владетел, който продължава да участва във военни походи и да води армията си въпреки физическите си проблеми.
Тежката травма на лявата ръка
Едно от най-впечатляващите открития е свързано с лявата ръка. По костите на предмишницата е установена тежка стара травма, довела до образуването на т.нар. лъжлива става.
Данните показват, че човекът е преживял нараняването. Именно тази травма от години е сред аргументите, свързващи конкретния скелет с цар Самуил и с историческите сведения за тежкото му раняване.
Предстои учените да проучат още по-задълбочено как травмата и заболяванията са се отразявали върху физическите възможности на владетеля.
Не става дума само за Самуил
Изследването обхваща и останките от други гробни съоръжения в базиликата „Св. Ахил“ на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро.
В един от саркофазите е открит фрагмент от скелет на дете на приблизително 7–14 години. В друг са установени останки от четирима души – трима мъже и дете.
Особен интерес представляват останките, свързвани с Гаврил Радомир. Те са на мъж на около 45–50 години, вероятно до 60, с ръст около 170 сантиметра и добре развита мускулатура. По костите са установени следи от различни травми, включително по подбедрицата и черепа.
В същия саркофаг са открити и останки от най-малко осем деца, починали на възраст между три месеца и пет години.
Предстоят ДНК, изотопни и радиовъглеродни анализи
Учените няма да се ограничат с антропологичното изследване. Предстои мащабна интердисциплинарна програма, в която ще участват специалисти от България и чужбина.
Предвиждат се изследвания на древна ДНК, радиовъглеродно датиране, анализ на стабилни изотопи и нова реконструкция на главата на цар Самуил. Генетичните анализи могат да помогнат за установяването на роднинските връзки между погребаните и да дадат информация за произхода на отделните индивиди.
Част от пробите вече са изпратени в специализирани лаборатории в Германия. Работата е сложна, тъй като костите са били подлагани на консервационни обработки в миналото, което може да затрудни извличането на достатъчно запазен генетичен материал.
Учените не се съмняват в самоличността на владетеля
Специалистите подчертават, че ДНК анализът няма да бъде единственият критерий за идентификацията. Според тях съществува съвкупност от исторически, археологически и антропологични данни, които свързват останките с цар Самуил.
Пълните резултати от новите изследвания обаче ще изискват време. При оптимистичен сценарий научната работа и публикуването на резултатите може да отнемат между две и три години.
Така повече от хилядолетие след смъртта на владетеля костите му продължават да разказват историята на човек, който е носил тежки физически травми и заболявания, но въпреки тях е останал на бойното пол и начело на българската държава.
Първите антропологични изследвания на тленните останки, свързвани с цар Самуил, вече разкриват подробности за здравословното състояние на средновековния български владетел. Пълната научна картина обаче няма да бъде готова скоро – последващите изследвания се очаква да продължат поне две-три години.
Според учените останките принадлежат на мъж, починал на възраст между 60 и 70 години, с приблизителен ръст 173 сантиметра. По костите са открити множество дегенеративни изменения, сред които спондилоза на гръбначния стълб, артрозни изменения на крайниците и възпалителни процеси около ставите.
Тези заболявания вероятно са причинявали сериозни болки и са ограничавали движенията на владетеля през последните години от живота му. Това е особено интересно на фона на историческите сведения за Самуил като владетел, който продължава да участва във военни походи и да води армията си въпреки физическите си проблеми.
Тежката травма на лявата ръка
Едно от най-впечатляващите открития е свързано с лявата ръка. По костите на предмишницата е установена тежка стара травма, довела до образуването на т.нар. лъжлива става.
Данните показват, че човекът е преживял нараняването. Именно тази травма от години е сред аргументите, свързващи конкретния скелет с цар Самуил и с историческите сведения за тежкото му раняване.
Предстои учените да проучат още по-задълбочено как травмата и заболяванията са се отразявали върху физическите възможности на владетеля.
Не става дума само за Самуил
Изследването обхваща и останките от други гробни съоръжения в базиликата „Св. Ахил“ на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро.
В един от саркофазите е открит фрагмент от скелет на дете на приблизително 7–14 години. В друг са установени останки от четирима души – трима мъже и дете.
Особен интерес представляват останките, свързвани с Гаврил Радомир. Те са на мъж на около 45–50 години, вероятно до 60, с ръст около 170 сантиметра и добре развита мускулатура. По костите са установени следи от различни травми, включително по подбедрицата и черепа.
В същия саркофаг са открити и останки от най-малко осем деца, починали на възраст между три месеца и пет години.
Предстоят ДНК, изотопни и радиовъглеродни анализи
Учените няма да се ограничат с антропологичното изследване. Предстои мащабна интердисциплинарна програма, в която ще участват специалисти от България и чужбина.
Предвиждат се изследвания на древна ДНК, радиовъглеродно датиране, анализ на стабилни изотопи и нова реконструкция на главата на цар Самуил. Генетичните анализи могат да помогнат за установяването на роднинските връзки между погребаните и да дадат информация за произхода на отделните индивиди.
Част от пробите вече са изпратени в специализирани лаборатории в Германия. Работата е сложна, тъй като костите са били подлагани на консервационни обработки в миналото, което може да затрудни извличането на достатъчно запазен генетичен материал.
Учените не се съмняват в самоличността на владетеля
Специалистите подчертават, че ДНК анализът няма да бъде единственият критерий за идентификацията. Според тях съществува съвкупност от исторически, археологически и антропологични данни, които свързват останките с цар Самуил.
Пълните резултати от новите изследвания обаче ще изискват време. При оптимистичен сценарий научната работа и публикуването на резултатите може да отнемат между две и три години.
Така повече от хилядолетие след смъртта на владетеля костите му продължават да разказват историята на човек, който е носил тежки физически травми и заболявания, но въпреки тях е останал на бойното поле и начело на българската държава.
