Американският президент Доналд Тръмп отново влезе в остър словесен сблъсък с журналисти, този път заради въпроси за Владимир Путин, американските санкции срещу Русия и освобождаването на американски гражданин от руски затвор, съобщава „Ройтерс“.
„Новините Днес“ разбра, че този път репортерка на CNN е била наречена „глупава“ и „човек с нисък коефициент на интелигентност“, а представител на ABC News е получил въпроса: „Ти глупав човек ли си?“. Случаят е поредният в дългата история на конфликтите между Тръмп и медиите, започнала още по време на първата му президентска кампания през 2015 година. През годините той използва определения като „прасенце“, „неприятен човек“, „ужасен репортер“, „фалшиви новини“ и дори „врагове на народа“.
Въпрос за Путин и американските санкции предизвика новия скандал
Новият конфликт се разигра пред Белия дом, докато Доналд Тръмп отговаряше на въпроси на журналисти. Поводът беше освобождаването на 74-годишния американец Стивън Хъбард, осъден в Русия през 2024 година на шест години и десет месеца затвор по обвинение, че е участвал във военните действия на страната на Украйна. Кореспондентката на CNN Кейтлан Колинс поиска да разбере дали Вашингтон е направил отстъпки пред Москва, за да осигури освобождаването на американеца. Тръмп заяви, че без неговата намеса Хъбард нямало да се върне в родината си, но последва уточняващ въпрос дали САЩ все пак са предоставили нещо в замяна. Президентът реагира остро, като обвини журналистката, че не разбира темата, отправи лични нападки срещу интелигентността ѝ и отново определи CNN като медия за фалшиви новини. Напрежението се пренесе и към ABC News, след като репортер попита дали облекчаването на санкциите срещу Русия не представлява отстъпка към Кремъл. Вместо да се ограничи до обяснение на американската политика, Тръмп постави под въпрос интелигентността на журналиста и отправи критики към телевизията, за която работи.
Скандалът се случи на фона на сериозни противоречия около политиката на Белия дом спрямо Москва. През октомври Тръмп предприе стъпки за освобождаване от действието на ключови санкции и мита, свързани с Русия, като аргументира решенията си с необходимостта да запази възможността за мирни преговори. Според Reuters това предизвика недоволство не само сред демократите, но и сред част от републиканците в Конгреса. Критиците предупредиха, че отслабването на икономическия натиск може да насърчи Кремъл да продължи войната в Украйна, докато администрацията на Тръмп настоява, че дипломатическите отстъпки могат да улеснят постигането на споразумение. Именно на този фон въпросите на журналистите за връзката между освобождаването на Хъбард и американската санкционна политика придобиха особено значение.
„Тихо, прасенце!“ – репликата към журналистка на Bloomberg, която обиколи света
Един от най-коментираните конфликти между Тръмп и медиите избухна през ноември 2025 година на борда на президентския самолет Air Force One. Журналистката на Bloomberg Катрин Луси зададе въпрос за отношенията на президента с покойния финансист Джефри Епстийн и за документите, свързани с разследванията около него. Вместо да отговори, Тръмп я прекъсна с думите „Quiet, piggy“, които в превод означават „Тихо, прасенце!“. Репликата предизвика широка реакция в американските медии и сред журналистическите организации, тъй като беше отправена към репортер, изпълняващ професионалните си задължения. Bloomberg защити правото на журналистите си да задават въпроси от обществен интерес, докато Белият дом отказа да се разграничи от поведението на президента. Говорителката Карълайн Левит представи случая като пример за неговия прям стил на общуване, който според администрацията е добре познат на американските избиратели.
Само дни по-късно, на 18 ноември 2025 година, последва нов конфликт, този път в Овалния кабинет по време на среща със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман. Кореспондентката на ABC News Мери Брус попита защо американците трябва да имат доверие на саудитския лидер след убийството на журналиста Джамал Хашоги през 2018 година, като постави и въпрос за документите по случая „Епстийн“. Тръмп реагира с лични нападки, нарече Брус ужасен човек и ужасен репортер и обвини ABC в разпространяване на фалшиви новини. Президентът стигна и до коментар, че лицензите на телевизионната мрежа трябва да бъдат отнети. Подобни изказвания предизвикаха критики от защитници на свободата на пресата, според които публичните заплахи срещу медии могат да имат възпиращ ефект върху журналистическата работа. Белият дом от своя страна продължи да поддържа позицията, че президентът има право остро да критикува медии, които смята за пристрастни.
Кейтлан Колинс – една от най-честите мишени на Тръмп
Кейтлан Колинс от CNN не за първи път се оказва в центъра на конфликт с Доналд Тръмп. Още през май 2023 година, по време на телевизионна среща с избиратели, той я нарече „неприятен човек“, след като журналистката настояваше за конкретни отговори на въпросите си. През февруари 2026 година напрежението между двамата отново се засили, този път заради темата за жертвите на Джефри Епстийн. Тръмп отправи критики към професионалните качества на Колинс и започна да коментира поведението ѝ, включително че никога не я е виждал да се усмихва. Журналистката отвърна, че задава въпроси за хора, преживели сексуално насилие, и продължи да настоява за отговор. Президентът отново атакува CNN, обвинявайки телевизията в нечестно отразяване. Последният сблъсък заради Русия се вписа в тази продължителна поредица от публични конфронтации между двамата.
През август 2026 година друг журналистически въпрос, този път за Северна Корея, също предизвика остра реакция на президента. Репортерка поиска да разбере дали севернокорейският лидер Ким Чен Ун е настоявал за ограничаване на съвместните военни учения между САЩ и Южна Корея. Тръмп я прекъсна, многократно ѝ нареди да замълчи и я обвини в неуважително поведение. След като разбра, че представлява CNN, той отново използва обвинението за фалшиви новини. Случаят показа, че конфликтите му с журналистите не се ограничават до вътрешнополитически скандали, а възникват и при въпроси за международната сигурност и дипломатическите отношения на Вашингтон.
От Мегин Кели до Маги Хаберман – как започнаха личните нападки срещу журналистки
Началото на един от най-известните конфликти на Тръмп с журналистка може да бъде проследено до август 2015 година, когато водещата на Fox News Мегин Кели му зададе въпроси за отношението му към жените по време на дебат между кандидатите за президентската номинация на Републиканската партия. Впоследствие Тръмп направи противоречив коментар за Кели, включващ намек за кръв, който беше широко възприет като сексистки. Той отрече да е имал предвид менструация, но скандалът се превърна в една от най-обсъжданите теми на предизборната кампания. През същата година Тръмп предизвика възмущение и с поведение, възприето като подигравка с физическото увреждане на журналиста Серж Ковалески от The New York Times. Тръмп отрече да е имитирал увреждането му. Още тогава отношенията му с медиите започнаха да се превръщат в самостоятелна тема на политическите новини.
През следващите години личните квалификации останаха част от публичните му реакции към критични публикации. Сред журналистките, срещу които Тръмп отправяше нападки, беше и Маги Хаберман от The New York Times. През 2026 година той я нарече непривлекателна както отвътре, така и отвън и я обвини в нечестно отразяване. Поводът беше публикация, свързана с плановете му за отбелязване на 25-годишнината от терористичните атаки на 11 септември. Подобни коментари предизвикаха критики, защото вместо да оспорват конкретни факти от журналистическите материали, се насочваха към личността и външността на техните автори. Самият Тръмп многократно е обяснявал, че отговаря остро, когато смята, че срещу него се води несправедлива медийна кампания.
„Вие сте фалшиви новини!“ – историческият сблъсък с CNN и Джим Акоста
Един от най-запомнящите се конфликти между Доналд Тръмп и американските медии се разигра на 11 януари 2017 година, по време на пресконференция преди първата му инаугурация. Тогава бъдещият президент отказа да даде думата на журналиста от CNN Джим Акоста и го обвини, че представлява медия за фалшиви новини. Изразът „fake news“ постепенно се превърна в запазена марка на политическата реторика на Тръмп, който започна да го използва както срещу отделни публикации, така и срещу цели медийни организации. През ноември 2018 година отношенията между Тръмп и Акоста достигнаха нова точка на напрежение след въпроси за миграцията и политическите послания на Белия дом. Президентът нарече журналиста груб и ужасен човек, а достъпът му до Белия дом беше временно отнет. CNN заведе дело и федерален съд разпореди временно възстановяване на журналистическата му акредитация.
Още по-сериозни реакции предизвика използването на определението „враг на народа“ по адрес на медии. Тръмп многократно го употребяваше, за да атакува журналистически организации, които според него разпространяват неверни или пристрастни информации. Критици на тази реторика предупредиха, че подобен език може да подкопае общественото доверие в независимата журналистика и да засили враждебността към репортерите. Поддръжниците на президента обаче защитаваха позицията му, като твърдяха, че традиционните американски медии често отразяват политиката му тенденциозно. Така спорът за конкретни журналистически въпроси постепенно се превърна в по-широк конфликт за ролята на медиите, тяхната независимост и отношенията им с политическата власт.
Единадесет години конфликти – от първата кампания до новите въпроси за Путин
От президентската кампания през 2015 година до октомври 2026 година Доналд Тръмп многократно демонстрира един и същ подход при конфронтации с журналисти. Когато не приема въпрос, поставя под съмнение неговата основателност или смята, че дадена медия го представя несправедливо, той нерядко преминава към лични квалификации и публични обвинения в пристрастност. В отделни случаи това доведе до съдебни спорове за журналистически достъп, а в други предизвика критики от професионални организации и защитници на свободата на словото. За Тръмп острият тон е част от политическото му противопоставяне на медийни институции, които обвинява в нечестност, докато според критиците му подобно поведение измества вниманието от въпросите, на които президентът трябва да отговори.
Последният сблъсък заради Путин и американските санкции отново постави този проблем на преден план. Въпросът дали Вашингтон е направил отстъпки пред Москва за освобождаването на американски гражданин има пряко отношение към външната политика на САЩ, войната в Украйна и международните санкции срещу Русия. Вместо дискусията да остане съсредоточена върху тези теми, тя прерасна в размяна на лични нападки. Така поредният спор между американския президент и журналистите се превърна не само в новина за използваните обиди, но и в напомняне за продължаващия конфликт между Белия дом и част от американските медии.
