Днес, 1 ноември, България отбелязва Деня на народните будители – един от най-светлите национални празници, посветен на книжовниците, просветителите, революционерите и духовните водачи, съхранили българското самосъзнание през вековете. Това е ден на признателност към личностите, които с перо, слово, знание и саможертва поставиха основите на съвременната българска държава и отстояваха правото на народа ни да има собствен език, култура и национална идентичност.
Празникът отдава почит на поколения българи, които в най-трудните исторически времена превърнаха просветата в средство за национално пробуждане. Сред тях са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Петър Берон, Васил Априлов, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов и Иван Вазов. Всеки от тях остави своя незаличима следа в духовното, културното и политическото развитие на България.
Началото на честванията е свързано с почитта към свети Иван Рилски, смятан за небесен покровител на българския народ. През 1909 година в Пловдив за първи път е организирано честване на народните будители, а през 1922 година Народното събрание приема закон, с който 1 ноември е обявен за празник на българските народни будители. Инициативата е подкрепена от тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.
След 1945 година официалното отбелязване на празника е прекратено, но споменът за народните будители продължава да се съхранява в българското общество. През 1992 година, след близо половин век прекъсване, Народното събрание възстановява честването на 1 ноември по инициатива на историка Петър Константинов.
Денят на народните будители е неприсъствен за всички учебни заведения в страната, но не е официален неработен ден за всички граждани. По традиция училища, университети, библиотеки, читалища и културни институции организират тържества, изложби, литературни четения и инициативи, посветени на българската просвета и духовност.
Особено място в историята на празника заема Паисий Хилендарски, чиято „История славянобългарска“, написана през 1762 година, се превърна в един от най-важните символи на Българското възраждане. Със своя труд хилендарският монах отправи призив към българите да познават миналото си, да съхраняват езика си и да се гордеят със своя произход. Неговото дело постави началото на духовен процес, който постепенно прерасна в националноосвободително движение.
Народните будители обаче не принадлежат единствено на историята. Днес техните наследници са учителите, преподавателите, учените, писателите, библиотекарите, читалищните дейци и всички, които работят за съхраняването и развитието на българската култура и образование. Във време на бързи технологични промени, огромен информационен поток и все по-сериозни предизвикателства пред образованието тяхната роля придобива особено значение.
Празникът поставя и въпроса за отговорността на съвременното общество към младите поколения. Познаването на историята, уважението към българския език, способността за критично мислене и стремежът към знание остават сред най-важните предпоставки за развитието на една образована и свободна нация.
На 1 ноември България почита не само великите личности от миналото, но и хората, които днес продължават тяхното дело. Защото народното будителство не приключи с Възраждането. То продължава във всяка класна стая, библиотека, читалище и научна институция, където знанието се предава на следващото поколение.
Честит Ден на народните будители!
