Застрахователният пазар у нас остава сравнително стабилен, като при голяма част от полиците не се отчита сериозно увеличение на цените. Това заяви председателят на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи Николай Станчев пред БТА.
По думите му застраховката на средностатистически апартамент обикновено струва между 60 и 100 евро годишно. Той определя сумата като сравнително достъпна на фона на останалите разходи на едно домакинство.
При задължителната „Гражданска отговорност“ също не се наблюдава драматично поскъпване. За последните пет години средната цена на полицата е нараснала с около 6,5%. За сравнение, за същия период инфлацията е достигнала приблизително 42%, а разходите за ремонт и труд са се увеличили с над 105%.
В последните месеци обаче при определени категории автомобили се забелязва движение в цените. Според Станчев това е нормална реакция на пазара след отпадането на застраховател, който дълго време е предлагал полици на цени под себестойността им.
Основната функция на „Гражданска отговорност“ остава защитата на хората, пострадали при пътни произшествия. Именно затова според бранша цената трябва да бъде едновременно поносима за гражданите и достатъчна, за да покрива реалните щети.
Идва ли сезонна „Гражданска отговорност“?
Възможността за въвеждане на сезонно застраховане продължава да се обсъжда, но въпросът е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед.
Особено показателен е примерът с мотоциклетите. Най-активното им използване съвпада с периода, в който рискът от произшествия е най-висок. Затова шестмесечна полица не би могла автоматично да бъде изчислена като половината от цената на годишната.
Същевременно законът изисква всяко регистрирано моторно превозно средство да има валидна „Гражданска отговорност“ през целия период на регистрацията си.
При евентуално въвеждане на сезонна застраховка трябва да бъде решен и въпросът какво се случва след изтичането на полицата. Вариантите са временно прекратяване на регистрацията и забрана за движение или задължение за сключване на нова полица.
По темата вече работи специална група, в която участват представители на мотоциклетистите, институциите и Асоциацията на българските застрахователи.
„Бонус-малус“ тръгва през 2027 г.
Една от най-съществените промени на автомобилния застрахователен пазар се очаква с въвеждането на системата „бонус-малус“. Тя ще обвърже цената на „Гражданска отговорност“ с поведението на конкретния водач на пътя.
Системата е на финален етап, като след приемането на необходимите две наредби Гаранционният фонд и застрахователните дружества ще трябва да адаптират информационните си системи.
При изпълнение на планираните срокове „бонус-малус“ може да започне да функционира още в началото на 2027 г.
Съществената промяна е, че историята на шофьора няма да бъде свързана единствено с конкретния му застраховател. Ако водач е причинявал произшествия и впоследствие смени компанията, информацията за поведението му ще продължава да бъде достъпна.
Така изрядните шофьори ще бъдат стимулирани с по-добри условия, докато водачите, които по-често причиняват катастрофи, ще плащат по-висока застрахователна премия.
Все повече хора застраховат домовете си
Автомобилното застраховане продължава да доминира пазара на общото застраховане и формира около 70% от него. Въпреки това имуществените, здравните и останалите доброволни застраховки отбелязват по-бърз ръст.
Данните от национално проучване показват значителна промяна в нагласите на българите. За шест години почти се е удвоил делът на хората, които имат или са имали основна доброволна застраховка.
Намалява и броят на гражданите, които сключват полица единствено защото са задължени. Делът им е спаднал от 59% през 2020 г. до 32% през 2026 г.
Особено динамично се развива имущественото застраховане. През 2025 г. този сегмент е нараснал с над 24%, а хората, които имат или са имали застраховка на дома, вече са 31% спрямо 16% през 2020 г.
Една от причините за тази тенденция са зачестилите природни бедствия. Пожари, наводнения, бури и други екстремни явления все по-често напомнят на домакинствата, че финансовите последици от подобни събития могат да бъдат сериозни.
Земеделците също могат да се защитят
Положително развитие се отчита и при земеделските застраховки. По-добрите възможности за съфинансиране на премиите, което може да достигне до 70% чрез Държавен фонд „Земеделие“, както и по-облекчената административна процедура създават по-добри условия за производителите.
Част от предвидените средства обаче остават неизползвани. Според Станчев земеделците трябва по-активно да се възползват от тази възможност, тъй като застраховката може да се окаже решаваща за запазването на стопанството след сериозно природно бедствие.
Ръст и при здравните застраховки
Здравното застраховане също продължава да се разраства. Премийният приход в сектора е увеличен с около 23% през 2025 г., като основна причина за ръста са по-високите цени на медицинските услуги и медицинската инфлация.
В България този тип застраховки най-често се предоставят от работодатели като социална придобивка за служителите. От тях вече се възползват около 600 000 души.
Според председателя на Асоциацията на българските застрахователи секторът може да има още по-сериозна роля в здравеопазването, ако неговото място в системата бъде регламентирано по-ясно.
Посланието на застрахователния бранш е, че защитата не трябва да се търси едва след настъпването на риска. Идеята е хората да предвидят възможните последствия и да предприемат мерки предварително.
