В нашата мила родина има една стара поговорка: „Каквото повикало, такова се обадило“ и една друга, по атрактивна „Възпитан ли си като галош и лачен да те направят, пак галош ще си останеш“!

Е, в случая на Георги Агафонов, се проявява едно продънено цървулче, натикано до дупка в калта на своята собствена алчност. Но не говорим за онези старовремски цървули, които гордо се показват в етнографски музеи. Не! Агафонов е като пробит, кален, миризлив галош, който само за бунището става – но някак си е успял да се накичи с титлата „успял бизнесмен“. И както всяко дете познава деня от сутринта, така и Георги си носи същността още от млади години: алчен, страхлив, злобен и безпардонно нагъл.

Дон Жуан на доносите

Георги Агафонов не започва кариерата си като галош за изхвърляне – не, той е бил галош, лъснат с червения ваксаджийски крем на Държавна сигурност. В зората на демокрацията обаче, наш Гошко не е останал с празни ръце – с ловко пребоядисване от червено към „демократично синьо“, той започва великото си препускане по схемите и далаверите.

И така, какъв е резултатът? Кредитен милионер със съмнително минало, собственик на хиляди декари земя и имоти, които едва ли би могъл да изхарчи дори за три живота. Но това, разбира се, не му пречи да поддържа легендата, че е „успял човек“. Успял на гърба на институции, наивници и дори природата.

Екопарк или екоконцлагер?

Вземете за пример Екопарк Вая, една иначе защитена местност, която е попаднала в лапите на този „зелен активист“. И какво прави нашият герой там? Вместо да пази птиците, той раздава пушки на наркозависими служители като Пенчо – една „хуманна душица“ с отнета книжка и съмнителни възгледи за орнитологията.

Пенчо получил задачата да стреля по птиците, за да не „насират дървениите“ в парка. По разкази на бивш служител горките пернати висели по дърветата като разстреляни украински диверсанти по време на десант. А по покрива на дърводелската работилница в парка, се чувал „ромолът“ на сачмите, пуцани от Пенчо на поразия.

За декор към това безобразие, в задния двор на парка се мъдрят ТИР и КАМАЗ, сякаш са част от „зелената“ визия на този самопровъзгласен природозащитник. Може би са там, за да напомнят, че всичко зелено при Агафонов всъщност е покрито с прах и грес.

Пир за един, глад за всички останали

Не е само природата, която страда от методите на Георги Агафонов. Неговата безкрайна лакомия не прави разлика между мъжко, женско или младо. Който се захване с него, гори като свещ – и не от любов, а от запалителните му умения да изхвърля хората с празни ръце.

Жената озеленителка:

След като свършила работата си, тя била изгонена с думите, че градинките не му харесвали. Какво е гледал Гошко преди това, остава загадка.

Младият фаянсаджия:

След като поставил плочки в имот на Агафонов, получил класическия тарикатски отговор: „Няма пари.“ Може би, ако му беше оставил галошите си, щеше да получи някаква отплата.

Майсторът дърворезбар:

Запаленият Петър Петров разказва как е изгубил не само възнаграждение, но и машини за 50 000 лева, обсебени от кредитния милионер. Така се прави бизнес – с чужди ръце и чужди пари.

Случаите са много, но хората се страхуват да говорят.

Въпросите, които никой не задава

При цялото това театрално представление няма как да не попитаме: къде са институциите? Къде е държавата, която уж трябва да следи такива като Агафонов? Сякаш всички са били на кафенце в скута му, разпускайки в сянката на неговата „добра“ слава.

Може би отговорът е скрит в тишината – както мълчи Сливенската митрополия за съмнителните сделки с него, така мълчат и институциите. Защо? Може би галошите на Агафонов са станали удобни за носене от хора, които би трябвало да търсят отговорност.

Историята на Георги Агафонов е като приказка за галош, който се мисли за стъклена пантофка. Но, за разлика от Пепеляшка, той няма да остави след себе си спомени за доброта и честност, а само кални следи по пътеката на корупцията и алчността. Докато такива като него се разхождат необезпокоявани, единственият въпрос е: кога ще видим справедливост?

Е, ние вярваме, ама надали!