Темата за договора с турската държавна газова компания „Боташ“ отново разпали политически и експертни спорове в Народното събрание. Договорът, подписан през 2023 г. по време на служебното правителство на Гълъб Донев, се оказа първа точка в дневния ред на депутатите, след поредица от критики, че сделката е финансово неизгодна и тежи с милиарди върху българския бюджет.
Какво предвижда договорът?
Съгласно споразумението, България може да разтоварва втечнен природен газ (LNG) на терминалите на „Боташ“ в Турция, а след това да го получава обратно по тръбопреносната мрежа. На теория – стратегически ход за енергийна диверсификация. На практика обаче се оказва, че България всъщност продава този газ на „Боташ“, а после го купува обратно с надценка, което според новото ръководство на енергийното министерство изкуствено оскъпява цената.
Министър Жечо Станков: “Плащаме за нещо, което не ползваме”
Енергийният министър Жечо Станков представи тревожни данни:
България дължи около 1 млн. лв. на ден – независимо дали използва капацитета на договора или не. По неговите думи, „договорът нанася щети на държавата, като сумата се увеличава с всеки изминал ден“.
По-критичното е, че няма клауза за прекратяване на договора, освен ако не бъде платена цялата му стойност – близо 4 млрд. лв. за 13-годишен период. Станков сравни ситуацията със закупуване на „винетка за камион, докато се движим с лек автомобил“ – или казано с други думи: „плащаме, но не можем да ползваме“.
Политически реакции: от „далавера на века“ до „евроатлантическа алтернатива“
От парламентарната трибуна Ивайло Мирчев (ПП-ДБ) нарече сделката „една от далаверите на века“, а Делян Добрев (ГЕРБ) подчерта, че опитите за преговори с „Боташ“ са се провалили, тъй като турската компания няма икономически интерес да промени условията.
Същевременно, бившият служебен министър Росен Христов защити сделката като стратегически полезна, но подчерта, че проблемът е в липсата на ефективно използване на договора от настоящото правителство. „Определете се – русофили ли сте или евроатлантици? Дойдохте, излъгахте и сега аз отговарям“, заяви Христов, реагирайки остро на обвиненията срещу него.
Деница Златева, бивш директор на „Булгаргаз“, категорично отхвърли твърдението, че по договора е доставен само един танкер. По думите ѝ доставките продължават, макар и не в пълен обем.
Спор и сред експертите: кой е прав?
В предаването „Твоят ден“ по NOVA News, бившият зам.-министър на енергетиката Еленко Божков заяви, че подкрепя Росен Христов и подписания договор, като подчерта, че към момента тези суми не се плащат директно, а са задължения, натрупващи се от лятото на 2024 г.
На противоположната позиция застана енергийният експерт Цветомир Николов, който определи договора като „тежък товар за „Булгаргаз“, водещ към фалит“. Според него „Боташ“ печели, а България само трупа задължения, без възможност за реална полза, освен при извънредни геополитически обстоятелства, като евентуално спиране на Турски поток – сценарий, който обаче зависи от решения на ниво ЕС.
Какво следва?
Въпросът с договора с „Боташ“ остава политически и икономически горещ картоф, като на този етап възможността за прекратяване изглежда невъзможна без финансова катастрофа. Очаква се темата да бъде отново повдигната в предстоящите сесии на парламентарната комисия по енергетика, като междувременно националният интерес и енергийната сигурност остават заложници на едно непрозрачно споразумение, подписано в служебен мандат.
- ЕКСКЛУЗИВНО: Атакуваният в Черно море кораб „Челси 3“ дрейфа до Царево (СНИМКА)
- Земетресение на границата с Македония – трусът е на 103 км от София
- Министър Стоянов: България поиска от НАТО укрепване на отбранителните си способности
- Кметът на община Царево Марин Киров подписа ключово споразумение
- ЦИК показа как ще гласуваме с машина на 25 октомври
