Италия последва Франция и навлезе в напрегнати дни на протести срещу високите разходи за живот, състоянието на обществените услуги и политиката на правителството. Демонстрации в Милано, Торино, Болоня, Бреша и Бергамо прераснаха на места в сблъсъци с полицията, а в центъра на Милано бяха разбити витрини, разграбени магазини и запалени контейнери. Премиерът Джорджа Мелони осъди насилието и свика среща за обществения ред за понеделник, 19 октомври. Междувременно спорът се пренесе и на политическия фронт — управляващите настояват опозицията ясно да осъди погромите, а левицата предупреждава да не се използват безредиците като повод да бъдат заглушени социалните искания на протестиращите.
Как започнаха протестите и какво искат хората
Недоволството не се появи изведнъж през уикенда. В петък, 16 октомври, ученици излязоха на улицата в редица италиански градове в рамките на акцията „No Meloni Day“. Те протестираха срещу високите разходи за живот, състоянието на училищните сгради, реформите в образованието и недостатъчното финансиране на публичните услуги. Част от исканията бяха насочени и срещу увеличаването на разходите за въоръжаване за сметка на образованието. Паралелно с ученическите акции учители и непедагогически персонал настояваха за по-високи заплати, по-добри условия на труд и по-голяма защита срещу несигурната заетост.
"No Meloni Day" Police charges against students in Rome and Turin. https://t.co/5IGt2pUQLU
— 𝕃𝕦𝕔𝕚𝕒𝕟𝕠 𝕃𝕦𝕝𝕫 (@altrella_l) October 16, 2026
В събота, 17 октомври, протестите се разшириха. В Рим се проведе голяма демонстрация, организирана от синдикални и граждански организации, а в различни градове се събраха студенти, работници и хора, недоволни от поскъпването и качеството на обществените услуги. Международните медии поставиха италианските събития в по-широк европейски контекст: през същия уикенд протести срещу поскъпването и социалната несигурност се проведоха и във Франция, Белгия и Португалия. Това обаче са отделни национални мобилизации, а не една обща координирана европейска акция.
"No Meloni Day" Police charges against students in Rome and Turin. https://t.co/5IGt2pUQLU
— 𝕃𝕦𝕔𝕚𝕒𝕟𝕠 𝕃𝕦𝕝𝕫 (@altrella_l) October 16, 2026
Сред исканията в Италия са по-достъпни жилища, по-високи заплати, по-добре финансирани училища и услуги, както и промяна в приоритетите на държавните разходи. Част от демонстрациите са насочени и срещу войните и военните бюджети. Протестните шествия не са били навсякъде насилствени: голяма част от участниците са демонстрирали мирно, докато отделни групи са влезли в сблъсъци с полицията и са извършили вандалски действия.
Милано се превърна в епицентър на безредиците
Най-тежките сблъсъци се разиграха в Милано. В събота демонстрацията започна мирно, но по-късно групи от маскирани участници започнаха да хвърлят камъни, бутилки, пиратки и други предмети срещу полицията. Бяха запалени контейнери и импровизирани барикади, разбити витрини и разграбени търговски обекти. Стигна се до щети по полицейски автомобил, а полицията използва сълзотворен газ и водни оръдия, за да разпръсне групите и да възстанови контрола над централния площад „Дуомо“. Наложи се хората да бъдат изведени от района на площада и близката търговска галерия.
Students gather in Turin for “No Meloni Day,” as demonstrations take place across Italy over the rising cost of living, school conditions and the School Decree. Protesters are calling for increased education funding and improvements to school buildings, drawing inspiration from student movements in France and Spain. #Asiaone #asiaonenews #Italy #Turin #NoMeloniDay #StudentProtests #EducationFunding #CostOfLiving
— ASIA ONE NEWS (@AsiaOne_News) October 16, 2026
По данни на италианските власти около 5000 души са участвали в демонстрацията в Милано в събота. В неделя напрежението се повтори: няколкостотин маскирани демонстранти отново влязоха в сблъсъци с полицията, хвърляха предмети и палиха контейнери около централния площад. Служителите на реда използваха сълзотворен газ и водни оръдия. Над 60 души бяха отведени в полицейски управления за проверки. Това са данни за неделните действия и не бива да се смесват с арестите след съботните сблъсъци.
Властите съобщиха и за материални щети по магазини и градска инфраструктура. В публикации на британския The Times се посочва предварителна оценка за щети в Милано от около 500 000 евро. Тази сума е медийна оценка, а не окончателен официален разчет.
Торино, Болоня, Бреша и Бергамо също бяха засегнати
Безредиците не се ограничиха до Милано. Сблъсъци и инциденти бяха регистрирани и в Торино, Болоня, Бреша и Бергамо.
В Торино на демонстрацията са присъствали около 3000 души. Полицията е арестувала пълнолетен участник за съпротива срещу служител на реда и трима непълнолетни, у които са открити бутилки със запалителна течност. Други трима непълнолетни са били докладвани на прокуратурата заради пиратки и самоделно взривно устройство.
В Болоня са протестирали около 2000 души. По време на напрежението полицията е използвала водно оръдие и е извършила арести. В Бреша и Бергамо също са отчетени инциденти покрай демонстрациите. Властите разследват участниците, за които има данни за нападения, вандализъм и притежание на опасни предмети.
Колко са арестуваните и ранените
Първоначалната равносметка на италианската полиция за съботните сблъсъци, публикувана на 18 октомври, сочи:
- 197 души са идентифицирани и отведени за проверки;
- 28 души са арестувани, сред тях 12 непълнолетни;
- 43 души са докладвани на компетентните органи;
- 141 служители на реда са ранени в различните градове.
За Милано властите посочват 104 ранени полицаи при съботните инциденти. Това е част от общия брой за страната, а не допълнителна група пострадали.
Международните агенции публикуваха и по-ранни, по-ниски числа — например Associated Press съобщи за около 50 задържани и най-малко двама ранени полицаи в първоначалния си материал за събота. Разликите произтичат от момента на отчитане и от това дали става дума за задържани за проверка, арестувани или ранени в конкретен град. Затова официалната равносметка на италианската полиция от 18 октомври е по-подходящата база за националните данни към този момент.
Мелони: Правото на протест не означава право да се рушат градове
Премиерът Джорджа Мелони зае твърда позиция след безредиците. Тя изрази подкрепа за полицията и обвини групи от нарушители, че използват демонстрациите, за да предизвикват сблъсъци и хаос.
„Да демонстрираш е право. Да подпалваш градовете ни — не“, написа Мелони в социалните мрежи. Тя призова опозиционните партии ясно да осъдят насилието и предупреди, че мълчанието или двусмислените реакции могат да бъдат възприети като оправдание за случилото се.
Още на 16 октомври, след ученическите протести, премиерът заяви, че подкрепя правото на хората да се мобилизират, но нападенията срещу полицията и използването на самоделни взривни устройства са недопустими. На 18 октомври тя обяви, че правителството ще обсъди ситуацията и възможните мерки за обществения ред на среща в понеделник, 19 октомври.
Вътрешният министър Матео Пиантедози заяви, че властите ще приложат закона и че дори непълнолетните, участвали в престъпления, няма да останат без последствия. Той определи действията на част от участниците като организирани и насочени към предизвикване на безредици. Според него полицията е действала професионално и е реагирала там, където ситуацията го е налагала.
Вицепремиерът и външен министър Антонио Таяни също осъди насилието. Той посочи 141 ранени служители на реда като неприемлива равносметка и обвини левицата, че осъжда безредиците недостатъчно категорично. Таяни призова политическите сили да изразят солидарност с карабинерите, полицията и финансовата полиция. Той отново постави въпроса за по-добра пенсионна защита на служителите в силовите структури.
Лидерът на „Лига“ Матео Салвини поиска по-широки възможности за действие на полицията, включително при използването на водни оръдия и електрошокови устройства. Сред предложенията, повдигнати от представители на десницата, е и организаторите на демонстрации да поемат по-голяма финансова отговорност за причинени щети. Това са политически предложения, а не вече приети нови правила.
Опозицията: Насилието трябва да бъде осъдено, но социалното недоволство не бива да се заглушава
Лидерът на Демократическата партия Ели Шлайн осъди престъпните действия, но отхвърли опитите цялото протестно движение да бъде приравнявано с участниците в погромите.
„Осъждаме престъпниците, но не бива да ги използват, за да прикрият гласа на мирните протестиращи“, заяви Шлайн. Тя подчерта, че хиляди хора излизат на улицата, защото изпитват реални затруднения да покриват ежедневните си разходи. Според нея насилието не трябва да се превръща в основание да бъдат пренебрегнати причините за недоволството.
Никола Фратoяни от „Зелени и левица“ също осъди насилието, но призова да се проучи какво стои зад мобилизацията на много млади хора. Той обърна внимание на движението „Italia in piazza“, под чието име са били организирани част от шествията, и заяви, че трябва да се изяснят произходът и организацията му. Фратoяни подчерта, че осъждането на вандализма е необходимо, но само по себе си не обяснява защо толкова млади хора се включват в протестите.
В неделя представители на „Зелени и левица“ призоваха опозиционните партии да подготвят обща голяма демонстрация срещу поскъпването и в подкрепа на увеличаването на заплатите. Ангело Бонели и Фратoяни заявиха, че протестът от събота е показал необходимостта от политическа алтернатива на правителството на Мелони. Това е позицията на опозиционните политици, а не оценка, споделена от всички участници в демонстрациите.
Спор и между кмета на Милано и вътрешния министър
Отделен политически конфликт се разгоря между кмета на Милано Джузепе Сала и вътрешния министър Пиантедози. Сала осъди погромите, но заяви, че в критичните моменти полицията не е била достатъчно на брой, за да овладее ситуацията. Той твърди, че градът е бил подценен като риск.
Пиантедози отхвърли тази оценка и обвини кмета, че измества вниманието от отговорността на извършителите към числеността на полицейските сили. Така спорът се превърна не само в дискусия за причините за насилието, но и за подготовката на службите и начина, по който властите са осигурили обществения ред.
Сала и още осем кметове на големи градове, управлявани от левоцентристки администрации, поискаха разговор с правителството. Те заявиха, че насилието е неприемливо, но призоваха и за реакция по социалното напрежение, което изкарва хората на улицата.
Синдикатите също засилват натиска върху правителството
Протестите не се изчерпват с уличните сблъсъци. В Рим в събота се проведе голяма демонстрация с участието на синдикалисти и граждански организации. Генералният секретар на Общата италианска конфедерация на труда (CGIL) Маурицио Ландини обяви общонационална стачка за 20 ноември. Исканията са свързани със заплатите, покупателната способност, обществените услуги и икономическата политика.
Ландини осъди престъпните действия в Милано. Позицията на синдиката е, че насилието не трябва да заличава социалните искания, около които се обединяват работници, студенти и граждани. Така напрежението се очертава като по-широк спор за доходите и публичните разходи, а не само като проблем с обществения ред.
Какво следва
В понеделник, 19 октомври, правителството на Мелони трябва да обсъди мерките за обществения ред след два последователни дни на безредици в Милано и инциденти в други градове. Очаква се фокусът да бъде върху установяването на участниците в насилието, наказателната отговорност и евентуалното затягане на мерките при бъдещи демонстрации. Към момента предложенията за по-строги ограничения и допълнителни правомощия на полицията са част от политическия дебат; не следва да се представят като вече прието законодателство.
Събитията поставят правителството пред две паралелни задачи: да гарантира сигурността и да разследва насилието, без да приравнява всички демонстранти с извършителите на погроми. От своя страна опозицията е под натиск да осъди категорично престъпните действия, като същевременно настоява за отговор на причините за недоволството — високите цени, ниските реални доходи, жилищните трудности и състоянието на публичните услуги.
Международните медии отбелязват, че протестите в Италия съвпадат с подобни социални мобилизации в други европейски държави. Това е знак за сходни обществени тревоги, но не доказва, че демонстрациите са част от единна организация или че имат една и съща политическа причина.
