Тази събота в Тбилиси, Грузия, приключи световното първенство по ММА на IMMAF за елитните възрастови групи. За седма поредна година българският национален отбор, съставен от седем състезатели, не може да спечели медал при мъжете и жените от планетарния форум, което не е изненадващо с оглед задълбочаващата се криза в спорта под ръководството на осъждания за изнудване, принуда и причиняване на средна телесна повреда президент на федерацията Станислав Недков.
В следващите редове ще ви предложа скромен анализ на представянето на националите и причините, които смятам, че са в основата му.
Да започнем с положителното… участието на Пламен Димитров бе приятната изненада в нашия отбор. Две много красиви победи с ТКО над съперници от Израел и Германия го изпратиха на четвъртфинал срещу Юри Родригез от Португалия, който обаче Пламен загуби с решение. Добри впечатления остави и Даниел Дачев при младежите в категория „лека“, който в изключително равностоен двубой срещу Дмитро Петришчев от Украйна загуби с разделно решение (2 на 1 съдии).
Останалите български представители загубиха още в първите си срещи и вече четири световни шампионати нямаме състезател, който да спечели три или повече срещи на световно първенство за младежи, девойки, мъже и жени. За последно това направи Светослав Иванов (ММА Варна) при младежите през 2022 година.
Задълбочава се тенденцията българските състезатели да не са конкурентни в двубоите си. Седмината ни състезатели регистрираха общо две победи и седем загуби, а пет от тези поражения бяха с приключване.
В традиция се превърна и подвеждащото отразяване на шампионатите от Недков, който написа във Facebook, че Силвия Спасова е „достигнала до големия финал“. Силвия игра направо на финал по жребий (3 жени в категорията), който за нещастие загуби и се окичи със сребро. Тревожно е също така, че от седемте ни състезатели на първенството само двама имат срещи на последния държавен шампионат от началото на септември (Даниел Дачев и Ангел Алиев), което затвърждава тенденцията бойците ни да не оползотворяват в максимална степен ресурсите за подготовка, с които разполагат.
Също толкова странно е решението да се закарат само седем бойци на това първенство, при положение че на предишното бяхме представени от 21, а на европейското първенство по-рано тази година – от 19. Причините за това поредно слабо представяне са много и всички са свързани с лицето Станислав Недков. Аз ще очертая само част от най-важните:
Липса на конкуренция:
Един бърз поглед върху последния държавен шампионат от септември тази година ни показва, че при мъжете и жените са участвали общо 34 състезатели в 12 категории – средно под трима състезатели в категория. В редица други федерации по бойни спортове този брой състезатели може да наблюдавате дори в една категория. Нито един от тези състезатели не се е състезавал повече от два пъти на този шампионат при положение, че на световното първенство ви очакват потенциално пет двубоя (максималният брой състезатели в категория е 32).
Липсата на конкуренция е пряко следствие от действията на Недков.
Изключването на неудобни клубове („Десант“, „Легион“ и др.), неприемането на нови клубове (молбата на „Джони бойс“ „отлежава“ вече няколко години) и принуждаването им да напуснат („Викинг“) се превърна в честа практика. В желанието си да овладее федерацията той напълни управителният й съвет с негови приятели, напълно непознати имена на спортната общественост в страната, а с последните промени в устава от тази година практически блокира приемането на нови клубове без одобрението на управителния съвет, независимо, че могат да отговарят на всички законови изисквания за членство.
Една малка федерация с верни нему клубове, които гласуват абсолютно безропотно всяко негово предложение (въпросните промени са приети с единодушие на 16-те присъстващи членове), му гарантира управлението, защото за него не са важни успехите, а това да запази контрола си. За нас, които водим тази борба с него, е повече от ясно какви са мотивите му да е „вкопчен“ в БФММА, а именно доста сериозната финансова подкрепа от държавата (570 хил. лева за миналата година само от ММС). Тези му действия пряко ощетяват всички, но най-много страдат състезателите от националните гарнитури, които са лишени от вътрешна конкуренция в качествено и количествено отношение.
Гарантирани места в националния отбор:
Това е нещо, което Недков прави отдавна и е също пряка причина за слабото представяне на националите ни. Както вече посочих, само двама от седем национални състезатели в Грузия, са участвали в държавния шампионат през септември, а някои от тях не са участвали и през предния по-рано през годината. Логиката сочи, че за подготовка за такъв сериозен форум, какъвто е световното първенство, трябва да се използва всяка една възможност за обиграване в състезателни условия на националите. През 2015 и 2016, когато бях треньор на националния отбор, имаше само едно правило – „трябва да спечелиш националния шампионат, за да си в националния отбор“. Категориите бяха пълни, защото всеки знаеше, че победа ще „подпечата“ билета му за голямата сцена. През годините Недков превърна местата в националния отбор в „разменна монета“ за лоялността на клубовете, което сведе до нулата мотивацията на желаещите да пробият извън страната. Тези действия водят и до понижаване мотивацията на „титулярите“ да се развиват при липсата на страх, че могат да загубят местата си в националната гарнитура.
Опит за монополизация на спорта в България:
От създаването на федерацията досега Недков води непрекъсната битка, за да задуши дейността на независимите професионални промоутъри. Моето лично мнение винаги е било, че федерацията трябва да се занимава стриктно с аматьорски спорт и няма работа при професионалистите, още повече че промоутърите са тези, които инвестират и рискуват средства в тези ивенти. Успехите в аматьорския спорт са показател за високото спортно майсторство и източник на национална гордост, но развитието на професионалния спорт е фокусирано върху шоуто и зрелището, което привлича нови фенове на спорта.
Бойци като Конър Макгрегър и Хабиб Нурмагомедов са направили неизмеримо повече за глобалната популярност на ММА в сравнение с шампионите на IMMAF. Недков видя професионалните ивенти не като още една платформа за бъдещо развитие на бойците на БФММА, а като още един потенциален паричен поток и се опита да ги постави под контрола си. Няма да споменавам множеството свидетелства на промоутъри за „опити за рекет“, всеки може да ги намери в интернет пространството. Тези му и други авторитарни действия отблъснаха промоутърите, спортната общественост и клубовете, които искат да се присъединят към федерацията. В настоящият момент болшинството клубове, развиващи спорта ММА, не са членове на БФММА. Вие преценете дали това е в полза на родните национални състезатели.
В заключение, това е един много общ анализ, който показва как всички действия на осъждания за изнудване, принуда и причиняване на средна телесна повреда президент на федерацията Станислав Недков реално саботират развитието на елитния български спорт. За нас няма друго решение освен незабавно подаване на оставка на Недков и компания, промяна на устава на БФММА, която да даде възможност за безпроблемно приемане на нови клубове и избор от всички клубове на нови ръководни органи. Изправен пред огромното обществено неодобрение за Недков остава само възможността да се вкопчи в клубовете и състезателите и да ги „въвлича“ в собствената си война на оцеляване.
Тези опити на противопоставяне, разделение и изместване фокуса от него самия, са вече банално явни на всички, но искам за пореден път категорично да заявя, че всички наши действия и критики са насочени единствено и само към осъждания за изнудване, принуда и причиняване на средна телесна повреда президент на федерацията Станислав Недков. Докато този човек е начело, няма да има развитие за спорта в страната и няма да можем да възстановим изгубените позиции на международно ниво.
Автор: Николай Добруджански
