Краве масло с надценка от 135%, кашкавал с 99%, прясно мляко с 99% и сирене с 95%! Това са част от фрапиращите данни, които председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова изнесе на извънредна пресконференция вчера, 20 октомври. От днес, 21 октомври, КЗП, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Националната агенция за приходите (НАП) започват съвместни проверки в складовете на големите търговски вериги.
Маслото се оказа „златно“ – доставят го за 1,43 евро, продават го за 3,79 евро
Най-фрапиращият пример, представен от Мая Манолова, беше краве масло, което търговска верига закупува на доставна цена от 1,43 евро, а предлага на потребителите за 3,79 евро с включен ДДС.
След приспадане на данъка надценката според изчисленията на КЗП достига 135%.
Председателят на комисията показа и втори пример от същата търговска верига. Друго масло, доставено от различен производител за 1,73 евро, се продава за 3,85 евро. При него отчетената надценка е 85%.
Манолова определи продуктите като „златни“ не само заради опаковките им, но и заради крайните цени, които плащат българските потребители.
Не само маслото – сериозни надценки при млякото, сиренето и кашкавала
Проверките разкриха съществени разлики между доставните и продажните цени и на други основни хранителни продукти.
При половин литър прясно мляко беше отчетена надценка от 99%. Според представените данни търговската верига го доставя за 0,44 евро, а го продава за 1,07 евро без ДДС.
При литър прясно мляко надценката достига 68%, а при някои видове бяло саламурено сирене – 95%.
Особено показателен беше примерът с кашкавал, който се доставя за 2,67 евро, а се предлага за 6,39 евро без ДДС. КЗП отчете надценка от 99%.
Според Манолова подобни стойности са несъпоставими с обичайните надценки в редица европейски държави. Тя посочи като примери Германия, където те са между 15 и 25%, Австрия – между 25 и 30%, и Франция – около 25%.
КЗП започна 11 производства, глобите достигат 100 000 евро за продукт
На вчерашната пресконференция Мая Манолова обяви, че Комисията за защита на потребителите вече е образувала 11 производства за съмнения за необосновано повишаване на цените на стоки от първа необходимост.
Сред проверяваните продукти са мляко, сирене, домати, краставици и други храни от малката потребителска кошница.
Производствата обхващат поскъпването през октомври спрямо август 2026 година.
Търговските вериги ще трябва да представят доказателства за икономическата обоснованост на увеличенията. Ако такава не бъде установена, законът предвижда санкции от 10 000 до 100 000 евро за отделен продукт.
Важно е да се уточни, че образуваните производства все още не означават доказани нарушения или окончателно наложени глоби.
От днес проверяващите влизат в складовете
След установените разлики между доставните и продажните цени контролът се разширява.
От 21 октомври екипи на КЗП, БАБХ и НАП започват съвместни проверки в складовете на големите търговски вериги.
Целта е да бъдат проследени документите за доставките, произходът на стоките, движението на продуктите и ценообразуването.
Очаква се институциите да съпоставят предоставената от търговците информация с реалните доставки и отчетените продажби.
Манолова сезира и Комисията за защита на конкуренцията
Друг съществен акцент от пресконференцията беше намерението на КЗП да сезира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Според Манолова са налице съмнения за дискриминационно третиране на доставчици и търговски партньори заради съществени разлики в надценките на сходни продукти.
Тя посочи, че при доказани нарушения на Закона за защита на конкуренцията санкциите могат да достигнат до 10% от оборота на съответното предприятие.
При мащабите на големите търговски вериги това би могло да означава глоби за десетки милиони евро.
Търговските вериги оспориха обвиненията
Представителите на големите търговски вериги обаче оспориха начина, по който КЗП представя данните.
От Сдружението за модерна търговия подчертаха, че надценката не е равнозначна на чиста печалба, тъй като в крайната цена се включват разходи за транспорт, съхранение, персонал, електроенергия, логистика и поддръжка на магазините.
Това разграничение е съществено, тъй като високата разлика между доставна и продажна цена сама по себе си не доказва незаконно поведение.
Именно предстоящите проверки и производствата на компетентните органи трябва да установят дали има нарушения на законодателството.
След храните идва ред на лекарствата, банките и мобилните оператори
Мая Манолова обяви, че Комисията за защита на потребителите няма да ограничи контрола единствено до хранителните продукти.
Предстоят проверки и на цените на лекарствата, банковите такси и услугите на мобилните оператори.
Големият въпрос след вчерашните разкрития остава защо основни продукти като маслото, млякото и сиренето достигат до потребителите с толкова високи надценки и дали контролът ще доведе до реално понижение на цените. Защото за българските домакинства най-важният резултат няма да бъдат пресконференциите и обявените проверки, а сумата, която плащат всеки ден на касата в магазина.
