Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е поела договорни ангажименти за над 18,2 млрд. лева при наличен бюджет от едва 11,4 млрд. лева. Разликата от 6,8 млрд. лева, или близо 60% над осигуреното финансиране, е една от най-сериозните констатации в мащабен одит на Сметната палата. Проверката установи още договори без финансово обезпечение, значително оскъпяване чрез допълнителни споразумения, забавени плащания и сериозни пропуски във вътрешния контрол на пътната агенция.
Одитът обхвана периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. и беше извършен по възлагане на Народното събрание. Докладът беше изпратен на парламента на 30 октомври, а резултатите бяха оповестени от Сметната палата на 2 ноември. Проверката обхвана управлението на имуществото, поетите финансови ангажименти, извършените дейности и отчетените разходи на АПИ.
Договори за милиарди без осигурени средства
Според одиторите поетите от АПИ ангажименти надхвърлят наличното финансиране с 6,8 млрд. лева, като обвързват бюджетен ресурс за общо 11 години и два месеца. Това означава, че част от финансовите задължения се прехвърлят далеч отвъд проверявания период и ще трябва да бъдат покривани от бъдещи бюджети.
Заради системния недостиг на средства на агенцията са били предоставени допълнително 1,6 млрд. лева чрез постановления на Министерския съвет по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От тази сума 1,2 млрд. лева са били предназначени за текущи ремонти и поддръжка на републиканската пътна мрежа. Според Сметната палата подобна практика създава предпоставки за финансово напрежение и затруднява дългосрочното планиране на инфраструктурните дейности.
139 договора са оскъпени с допълнителни споразумения за 5,6 млрд. лева
Особено сериозни са констатациите за обществените поръчки и последващото увеличение на договорените стойности. От общо 213 договора за поддържане на републиканската пътна мрежа по 139 са сключени допълнителни споразумения за увеличения на обща стойност 5,6 млрд. лева. Според одита това представлява 78% над първоначалната прогнозна стойност.
При новото пътно строителство са проверени 64 договора с обща прогнозна стойност 4,8 млрд. лева. За тях са били утвърдени допълнителни споразумения за още 1,9 млрд. лева. Отделно при 74 договора за основен ремонт с прогнозна стойност близо 747,4 млн. лева са възложени допълнителни дейности за 42,7 млн. лева.
Одиторите са установили случаи, при които първоначално обявените прогнозни стойности са били значително по-ниски от окончателните финансови ангажименти. Подобна практика поставя въпроси за качеството на предварителното планиране, реалистичността на бюджетните разчети и ефективността на контрола при възлагането на обществените поръчки.
Близо 1,1 млрд. лева за индексация на договори, включително прекратени
Друг съществен проблем е установен при прилагането на механизма за индексация на цените заради инфлацията. АПИ е сключила 56 спогодби за близо 1,1 млрд. лева, като към 30 юни 2026 г. по тях вече са били изплатени над 761 млн. лева.
Сметната палата е констатирала системни нарушения на законовите изисквания при подписването и изпълнението на част от тези споразумения. Сред установените проблеми са поемането на задължения без осигурено финансиране, извършването на индексация по вече прекратени договори и липсата на необходимите вътрешни правила. Одиторите са отчели и отклонения от нормативните изисквания при прилагането на механизма за компенсиране на инфлационното поскъпване.
Извършена работа е чакала с години да бъде одобрена и платена
Проверката е разкрила и сериозни проблеми с отчитането и разплащането на вече извършени строителни и ремонтни дейности. Към средата на 2026 г. в АПИ са съществували неодобрени сертификати за работа, извършена още през 2022, 2024 и 2025 г. Основната причина според одиторите е липсата на нормативно определен максимален срок, в който Управителният съвет на агенцията трябва да се произнесе по представените документи.
Това е създало условия плащанията към изпълнителите да се забавят с години, въпреки че съответните дейности вече са били извършени. Сметната палата е установила и липса на ясни критерии за определяне на реда, по който се одобряват сертификатите и се извършват разплащанията. Така се създава риск от субективен избор кои задължения да бъдат покривани с предимство и кои да остават неплатени.
Одиторите са разкрили и практика голям брой сертификати да бъдат одобрявани наведнъж въз основа на един доклад от съответната дирекция, без да бъдат приложени достатъчно доказателства за реално извършената работа. Сред липсващите документи са протоколи, измервания и лабораторни изпитвания, които трябва да удостоверяват количеството и качеството на изпълнените дейности.
Риск от двойно плащане за едни и същи ремонти
Сред най-тревожните констатации е установеният риск от повторно възлагане и разплащане на едни и същи дейности. Сметната палата е отчела слабости в документирането и проследяването на изпълнението, както и липса на единна система за контрол върху сертификатите.
Това не означава, че одитът е доказал конкретни случаи на двойно изплатени суми, но установените пропуски създават предпоставки за подобни нарушения. Допълнителен проблем е практиката разходите и задълженията за вече извършена работа да бъдат признавани счетоводно едва след издаването на фактура, което води до прехвърлянето им в следващи отчетни периоди и затруднява реалната оценка на финансовото състояние на агенцията.
Слаб контрол и липса на дългосрочна визия
Проверката е установила, че вътрешните правила на АПИ са били непълни, остарели или несвоевременно актуализирани. В областните структури, където се извършва значителна част от практическата дейност по пътната мрежа, организацията на работа и контролът не са били достатъчно ясно регламентирани в писмени процедури.
Липсвали са и единни правила за проверки на място, както и ефективна система за документиране на извършените дейности. Според Сметната палата тези слабости са довели до недостатъчен контрол върху изпълнението на договорите и до сериозни рискове при управлението на публичните средства.
Одитът е установил и сериозни пропуски в стратегическото планиране на пътната агенция, включително липса на достатъчно ясна дългосрочна визия за развитието на републиканската пътна инфраструктура.
Въз основа на констатациите Сметната палата е формулирала 10 препоръки и 5 подпрепоръки, насочени към подобряване на финансовото управление, договорната дисциплина, отчетността и контрола в АПИ. Докладът поставя въпроса как агенцията ще изпълни вече поетите многомилиардни ангажименти и как ще бъде предотвратено натрупването на нови задължения без предварително осигурено финансиране.
