След ГЕРБ и ДПС, и третата по големина парламентарна сила – ПП–ДБ – получи мандат за съставяне на правителство. Както се очакваше, той беше върнат незабавно на президента Румен Радев, без дори опит за преговори или формален разговор за кабинет. Аргументът отново беше познатият – „единственото решение са нови избори“.
Сценарият беше изигран до последния детайл: получаване на мандата, кратка декларация и връщане. Политически акт без политическо съдържание. Мандатът се оказа не инструмент за управление, а протоколна формалност.
На „Дондуков“ 2 Асен Василев повтори добре познатата мантра за „честни и прозрачни избори“, като отново постави машинното гласуване като единствен гарант за честност, а всички несъгласни – в графата „статукво“. Подобна логика свежда сложния обществен дебат до черно-бяла схема, в която истината винаги е от едната страна.
В последните дни Василев все по-настойчиво се позиционира като говорител и организатор на протестите срещу хартиената бюлетина. Роля, която трудно издържа проверка. Недоволството не е партийно изобретение, а резултат от дългогодишно обществено недоверие към изборния процес. ПП–ДБ просто се възползваха от него, превръщайки го в политически бранд.
Все по-осезаемо се размива и границата между партия и общество. В публичните си изяви Асен Василев говори първо от името на ПП–ДБ, а секунди по-късно – от името на „народа“, сякаш двете са едно и също. Това не е представителство, а подмяна – използване на „народа“ като реторичен ресурс.
Още по-удобно се забравя фактът, че именно ПП–ДБ управляваха в съюз със силите, които днес определят като „провалено статукво“. Те не просто го търпяха, а го легитимираха и върнаха във властта. Раздялата с този модел не доведе до промяна, а до нови избори, още нестабилност и още по-укрепнали стари играчи.
Ако статуквото е проблем, не се управлява с него.
Ако има воля за реформи, не се бяга от мандат.
Ако се представлява народът, не се говори от негово име без реална отговорност.
ПП–ДБ не са жертва на системата, а част от нейния цикъл – временни оператори, които не успяха да я променят, но успяха да я използват. Днес отново заемат удобната позиция на морална опозиция, с познат тон и познати лозунги.
- Димитър Спасов – Митко Каратиста, шефът на „Дела гард“: Кой пази националната сигурност след милионите за охрана?
- Само в „Новините Днес“: Какво означава чл. 4 на НАТО и защо нашите политици го избягват?
- Първо в „Новините Днес“: „Както си стоя по пижамата и си говоря с мама, виждам как Falcon 9 на SpaceX излита“ – разказва Татяна Иванова
- Европейската комисия: Черно море вече е фронт на ескалация след ударите по търговски кораби край България
- Трябва ли да стане тежък инцидент, за да се въведе ред по велоалеите? Изтървано ли е положението с управляващите тротинетки в Бургас?
