Иван Христанов вече официално влиза в президентската битка. Бившият служебен министър на земеделието, виден инфлуенсър и човек, който нищо друго не прави, освен да снима селфита и видеоклипове за Facebook, обяви кандидатурата си днес, 14 август. Сама по себе си, тази дата вече е историческа, защото освен “Евровизия 2027”, предстои Бургас да стане свитетел на още едно впечатляващо шоу, този път на политическата арена.
Христанов гръмко и със самочувствие разказа, че процесът около издигането му е започнал още преди 15 месеца. По думите му инициативен комитет от рокаджии, актьори и професори работел „изключително интензивно“, а самият той отдавна чувал от хората около себе си, че „трябва да стане президент“.
И тук започва най-забавната част от историята.
Христанов влиза в президентската надпревара с образа на човек, който очевидно няма никакъв проблем да се представи като „президентът на народа“ – образ, който медиите и политическите му противници вече свързват с него. Само че народът има един досаден навик: да помни. Особено когато става дума за бай Рибан.
Случаят със стадото край Велинград се превърна в един от най-шумните казуси в земеделието. Около 2000 овце бяха обявени от властите за заразени с чума, стопаните оспориха резултатите, а спорът се проточи с месеци. Христанов, който пое земеделското министерство през февруари 2026 г., заяви, че е заварил проблема и че ще търси решение. Тогава дори каза: „За да намерим решение на проблема, защото едни хора страдат вече над една година.“ Министерството съобщи и за създадена работна група по случая.
По-рано Христанов беше още по-категоричен.
На въпрос за бай Рибан той заяви: „Скоро ще разберете всичко. Ще подкрепя Бай Рибан и ще отида лично с него, за да разговаряме.“ Звучи като начало на голямата политическа битка – министърът срещу системата, човекът от народа срещу бюрокрацията, овцете срещу държавната машина.
Само че финалът на тази сага не прилича особено на президентски трейлър. Вместо окончателно решение случаят остана във вихъра на политически обвинения, работни групи, доклади и взаимни упреци. А днес Христанов вече има нова сцена – президентската. И някак логично възниква въпросът: ако това е моделът на „решаване“ на един от най-шумните казуси, как ли ще изглежда президентското решение на национален проблем?
Още по-пикантно е, че около Христанов се оформи своеобразен политически парад на самохвалството. Той не пропуска да говори за битките, които е започнал, за корупцията, която е заварил, и за реформите, които трябва да бъдат довършени. Самото земеделско министерство дори публикува негово послание: „Всички битки, които започнахме, ще бъдат довършени.“
Само че в историята с бай Рибан думата „довършени“ звучи особено любопитно. Защото ако политическият герой започне с обещанието да спаси ситуацията, а после се стигне до работна група и доклад, публиката има право да попита дали гледа политически екшън или административен сериал с безкрайни сезони.
Христановските ортаци в БАБХ
Още един любопитен щрих към образа на „президента на народа“ е кадровата революция, която Иван Христанов предприе в БАБХ. Още в първите дни като служебен министър беше обявено, че ще бъде сменено цялото ръководство на агенцията, като според публикации рокадата е имала за цел да върне екипа, с който Христанов е работил още през 2022 г. ИТН дори го обвиниха, че „трудоустроява хора от своята партия“, което от БАБХ отхвърлиха. В крайна сметка рокадата действително се разрасна – първо беше сменен изпълнителният директор, а впоследствие с нови назначения ръководният екип на агенцията беше изцяло подменен. Така зад гръмките приказки за борба с корупцията и „затваряне на всички канали за източване на обществени ресурси“ остава един доста неудобен въпрос: когато един политик сменя цялото ръководство и на негово място връща хора, с които вече е работил, това кадрово прочистване ли е или просто удобен начин неговите ортаци отново да заемат правилните столове?
Как се излюпи „Единение“ покрай Иван Христанов – бивши затворници влязоха в политиката
Иван Маркос Христанов е роден на 24 декември 1973 г. в София. Той влиза в политиката като депутат от „Продължаваме промяната“, а по-късно става заместник-министър на земеделието в кабинета „Кирил Петков“, а после и служебен министър в кабинета на Андрей Гюров. След напускането на ПП основава партия „Единение“. Със създаването на формацията, политиката в България отново демонстрира своята уникална способност да рециклира минали скандали под „нова опаковка“. Партията „Единение“, която се позиционира като алтернатива за морал и ред, се оказва дом на фигури с компрометирано минало, включително бивши затворници и бизнесмени с обвинения за лихварство.
През 2026 г. поема за втори път ръководството на земеделското министерство като служебен министър. Преди политическата си кариера развива бизнес – през 2001 г. основава високотехнологичната компания JetFinance International, която според биографията му достига над 2850 служители, издава еврооблигации в Лондон през 2006 г., а година по-късно е продадена на BNP Paribas Personal Finance.
И сега същият този човек се отправя към президентството с обещание за ново начало. „Президентът на народа“ вече има кандидатура. Остава само народът да реши дали иска президент, който обещава да довърши битките си – или първо да разбере какво е станало с предишните.
