Какво всъщност има в сиренето, кашкавала и маслото, които всеки ден слагаме на масата? Въпросът отново излезе на преден план, след като, цитиран от БНТ, съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев предупреди за сериозни проблеми при контрола върху млечните продукти.
Темата не е само за вкуса или качеството. Зад нея стои много по-големият въпрос какво точно купува потребителят, когато на етикета пише „млечен продукт“.
По думите на Караколев част от продуктите, които се продават като млечни, съдържат твърде малко истинско мляко. Той постави под съмнение и ефективността на контрола върху производството и търговията с тези храни.
Колко мляко всъщност има в сиренето?
Това е един от ключовите въпроси, който остава без ясен отговор според представителя на бранша.
Караколев посочи, че има продукти, етикетирани като млечни, при които съдържанието на мляко е ниско. Именно затова според него е необходимо държавата да засили контрола по цялата верига – от производството и доставките до крайния продукт в магазина.
В същото време потребителят обикновено вижда на рафта готовия продукт и разчита информацията върху опаковката да отговаря на реалното съдържание.
Така въпросът се връща към лабораторния контрол.
Къде е държавната лаборатория?
Караколев постави конкретен въпрос: къде е държавната лаборатория, която трябва да извършва необходимите анализи на хранителните продукти в кратки срокове?
Според него именно бързият лабораторен контрол е ключов, когато става дума за съмнения относно състава на храните.
Той посочи и друг проблем – санкциите за нарушенията не са достатъчно сериозни, за да спрат недобросъвестните производители.
Това означава, че според браншовия представител дори когато бъде установено нарушение, последиците невинаги са достатъчен стимул то да не бъде повторено.
Кой трябва да контролира?
По думите на Караколев отговорността не може да бъде оставена само на производителите.
Той посочи Комисията за защита на потребителите и Българската агенция по безопасност на храните като институции, които имат отношение към контрола по веригата на доставки и защитата на потребителите.
Тук се появява и най-същественият въпрос – ако един продукт е представен като млечен, потребителят трябва да може да разчита, че това определение отговаря на действителното му съдържание.
Между етикета и това, което има в опаковката
Темата е особено чувствителна при сиренето, кашкавала и маслото – продукти, които присъстват ежедневно на българската трапеза.
Потребителят трудно може сам да установи дали дадено сирене съдържа точно това, което обещава етикетът. Същото важи за маслото и кашкавала.
Затова контролът не може да се свежда единствено до проверка на опаковката.
Необходима е лабораторна проверка на самия продукт.
Именно там според Караколев се намира един от сериозните проблеми.
След 1 ноември правилата се променят
Темата идва и на фона на предстоящи промени при наименованията на млечните продукти.
След 1 ноември продуктите ще трябва да отговарят на конкретни изисквания, за да могат да бъдат обозначавани като сирене, кашкавал и други млечни продукти.
Това поставя още по-остро въпроса за контрола.
Защото правилото има смисъл само ако зад него стои ефективна проверка.
А когато става дума за храна, която влиза директно на трапезата на милиони хора, въпросът вече не е просто икономически.
Той е за доверието на потребителя – дали това, което пише на етикета, действително е това, което има в опаковката.
