Лидерите на Европейския съюз (ЕС) се събират днес на ключова среща. Сред темите, които ще бъдат обсъдени са икономиката, и предизвикателствата пред европейската конкурентоспособност, включително цените на енергията. Те ще дискутират също бюджета на ЕС за периода 2028-2034 г., продължаващата подкрепа за Украйна, хибридните атаки в Европа, свързвани с Русия, миграцията, разширяването и реформите, както и ситуацията в Близкия изток. Срещата ще продължи и на 16 октомври. На фона на това, България и Румъния ще поискат безопасността на корабоплаването в Черно море да бъде включена като извънредна точка от Дневния ред.
Инициативата беше обявена на 14 октомври от президента Илияна Йотова след телефонен разговор с румънския ѝ колега. Двете страни са се договорили да действат съвместно, като министерствата на външните работи подготвят общ консолидиран документ. В него ще бъдат представени фактите около последните инциденти, заплахите за безопасността на корабоплаването и конкретната помощ, която България и Румъния очакват от ЕС.
Йотова подчерта, че темата трябва да получи специално внимание заради зачестилите атаки и рисковете за морския транспорт. Сред обсъжданите мерки са засилено наблюдение на морската зона и техническа подкрепа за разследването на нападенията.
Какво показва официалният дневен ред
Публикуваната от Европейския съвет програма за заседанието на 15 и 16 октомври предвижда обсъждане на икономическата конкурентоспособност, цените на енергията, дългосрочния бюджет на ЕС, подкрепата за Украйна, хибридните атаки в Европа, миграцията, разширяването на Общността и ситуацията в Близкия изток.
Сигурността в Черно море не фигурира като отделна извънредна точка в публикувания дневен ред. Това обаче не означава, че темата напълно отсъства от подготвяните документи за срещата. Според публикация на „Европейска правда“ в проекта за заключения на Европейския съвет вече е добавен текст, осъждащ последните атаки срещу гражданското корабоплаване в изключителните икономически зони на България и Румъния.
Така дипломатическите усилия на София и Букурещ се развиват на два фронта – включване на въпроса в самостоятелно обсъждане на равнище европейски лидери и постигане на обща европейска позиция срещу нападенията над търговски кораби.
Непосредственият повод за инициативата са инцидентите от 13 октомври, когато два търговски кораба бяха поразени от дронове в Черно море. Плаващият под малтийски флаг CHELSEA-3 беше атакуван в близост до българското крайбрежие. Всичките 15 души от екипажа бяха спасени, като петима от тях се нуждаеха от медицинска помощ.
Вторият плавателен съд – HS Dignity, плаващ под флага на Гвинея-Бисау, потъна след нападението. От 16-членния му екипаж шестима бяха спасени, а издирването на останалите десет души впоследствие беше прекратено заради тежките метеорологични условия.
Обстоятелствата около атаките и произходът на използваните безпилотни апарати продължават да бъдат предмет на изясняване.
София и Букурещ търсят по-широка подкрепа
България и Румъния настояват за прекратяване на бойните действия и използването на дронове в Черно море. Според Йотова към дипломатическите усилия трябва да бъде привлечена и Турция, а най-добрият вариант би бил среща с участието на всички черноморски държави, включително Русия и Украйна.
Президентът обяви и намерение България да постави въпроса пред Съвета за сигурност на ООН. Възможността за консултации със съюзниците в НАТО по член 4 от Северноатлантическия договор също беше посочена като вариант, който трябва внимателно да бъде обмислен.
Предстоящото заседание в Брюксел ще покаже дали искането на България и Румъния за отделна извънредна точка ще получи необходимата подкрепа. Към началото на срещата сигурността в Черно море остава тема, за която двете държави настояват за специално внимание, но няма официално потвърждение, че тя вече е добавена като самостоятелна точка в дневния ред.
