КНСБ излезе с категорична позиция срещу намерението за 10-процентно намаляване на разходите за персонал в обществения сектор, заложено в рамката на бюджетната политика за 2026 г. От синдиката определят подобен подход като механичен и неефективен, който няма да доведе до реални реформи, а рискува да задълбочи проблемите в системи с остър недостиг на кадри и ниски възнаграждения.
Въпреки критиките си към част от предложенията, конфедерацията подкрепя решението на Министерство на финансите за навременно стартиране на бюджетната процедура. Според КНСБ приемането на редовна финансова рамка в кратки срокове е от съществено значение, за да може страната да разполага със стабилен бюджет още от 1 юли 2026 г. Оттам подчертават, че в условията на сериозни фискални предизвикателства е необходимо да се търси баланс между ограничаването на разходите и защитата на работещите хора.
Синдикатът заявява, че подкрепя идеята за единен подход в политиката по доходите в публичния сектор. Според организацията различията във възнагражденията между отделните администрации и системи продължават да бъдат прекалено големи, което създава напрежение и усещане за несправедливост. От КНСБ настояват да бъде продължена методологията от 2024 г., насочена към постепенно изравняване на заплащането за сходни длъжности, както и да бъде изготвен дългосрочен план за постигане на по-балансирана система на възнаграждения.
Най-сериозното противопоставяне обаче е свързано с предложението за линейно намаление на средствата за заплати и осигуровки с 10% от 1 септември 2026 г., като мярката да остане в сила и през следващите две години. Според синдиката липсва яснота как подобно ограничение може да бъде приложено в сектори, в които средните възнаграждения са около 1000 евро, а свободните позиции остават незаети с месеци заради липсата на желаещи специалисти.
От конфедерацията предупреждават, че допълнителното ограничаване на средствата за персонал може да доведе до още по-сериозно изтичане на кадри от държавната администрация, социалните услуги, здравеопазването и други ключови обществени системи. Според тях подобни мерки вече са били прилагани през предишни години, но не са довели до структурни реформи или устойчиви икономии, а единствено са увеличили напрежението сред работещите.
КНСБ поставя под съмнение и принципността на подхода, след като определени публични сфери могат да бъдат изключени от ограниченията. Според синдиката това създава нови дисбаланси и подкопава идеята за обща ефективност и равнопоставеност в публичния сектор.
В позицията си организацията изразява подкрепа за предвиденото увеличение на максималния осигурителен доход до 2300 евро от август 2026 г., но настоява ръстът да бъде още по-сериозен и автоматично обвързан с увеличението на средния осигурителен доход в страната. По този начин според КНСБ може да се гарантира по-голяма стабилност на осигурителната система в дългосрочен план.
В заключение синдикатът отново подчертава, че политиката по доходите трябва да се изгражда чрез активен социален диалог и колективно трудово договаряне. От КНСБ са категорични, че само чрез договорен механизъм между държавата, работодателите и синдикатите може да се постигне реална връзка между ръста на заплатите, инфлацията и увеличаващите се разходи за живот.
- Ръководството на „Сърце и Мозък“ – Бургас с признание към анестезиолозите и реаниматорите
- Тесла полетя като ракета! Мъск показа летящия Roadster в базата на SpaceX и обеща производство през 2028 г.
- Отложиха делото за екстрадицията на прокурорския син Васил Михайлов – Гърция трябва да уточни искането си
- DARA атакува „Грами“ в четири категории – „Bangaranga“ може да донесе ново признание за България
- Детската болница „Света Анастасия“ с благодарност към анестезиолозите на техния професионален ден
