Куба отново остана без електричество, след като националната електропреносна мрежа се срина изцяло. Повече от 9 милиона души бяха засегнати от мащабното прекъсване, обявено вечерта на 18 септември. Това е поредният национален колапс на електросистемата на острова, който през последните две години все по-често остава на тъмно. Новината съобщиха от Министерството на енергетиката на страната в социалните мрежи, видя репортер на „Новините Днес„.
Se ha producido una desconexión total del Sistema Eléctrico.
— Ministerio de Energía y Minas Cuba 🇨🇺 (@EnergiaMinasCub) September 18, 2026
Ya comienzan a activarse los protocolos para la recuperación.
В същото време, страната продължава да се бори с тежък недостиг на гориво и остаряла енергийна инфраструктура.
Според информацията, цитирана от „Ройтерс“, проблемите с електрозахранването вече са станали ежедневие за милиони кубинци. Дори когато националната мрежа работи, на много места има продължителни и повтарящи се прекъсвания на тока.
Това не е първият срив
Само през 2026 г. преди сегашния инцидент вече са регистрирани няколко големи срива.
На 6 юли 2026 г. националната електромрежа отново се срина. Тогава Reuters определи случая като трети национален срив за годината. Възстановяването беше бавно, а на места хората останаха без електричество повече от 30 часа. След прекъсването в Хавана избухнаха и протести, при които жители излязоха по улиците с тенджери и скандираха за възстановяване на електрозахранването.
Още през 14 май 2026 г. имаше частичен колапс на електромрежата. Тогава без ток останаха големи части от източна Куба, включително вторият по големина град Сантяго де Куба. Reuters съобщи, че в разгара на кризата много кубинци са прекарвали по 20 и повече часа дневно без електричество.
Кризата започна да се задълбочава още през 2024 г.
Сегашният срив е част от поредица, която започна да придобива драматични размери още през есента на 2024 г.
На 18 октомври 2024 г. националната мрежа на Куба се срина, след като най-голямата електроцентрала в страната излезе от строя. Тогава целият остров, с население около 10 милиона души, остана без ток. Reuters посочи като фактори остарялата инфраструктура, липсата на поддръжка, недостига на гориво и проблемите с доставките.
Само няколко седмици по-късно, на 6 ноември 2024 г., националната мрежа отново колабира. Този път сривът беше свързан с урагана „Рафаел“, който удари острова с ветрове до 185 км/ч. Това беше вторият пълен срив на електросистемата само за по-малко от месец.
През март 2025 г. отново цялата страна остана без ток
На 14 март 2025 г. повреда в електрическа подстанция край Хавана доведе до нов срив на националната мрежа. Тогава прекъсването засегна огромна част от страната и продължи повече от 36 часа на някои места.
Това беше четвъртият голям срив в рамките на шест месеца. Преди него Куба беше преживяла мащабни прекъсвания през октомври, ноември и декември 2024 г.
През декември 2025 г. отново беше регистриран частичен срив на мрежата, който остави Хавана и голяма част от западната част на острова без ток.
А първият голям срив беше след урагана „Иън“
Историята на националните колапси обаче не започва през 2024 г.
През септември 2022 г. ураганът „Иън“ премина през Куба и електрическата мрежа на страната се срина напълно. Целият остров остана без ток за няколко дни. След възстановяването на електрозахранването в различни градове избухнаха протести.
Това беше един от първите случаи през последните години, при които проблемите на кубинската енергийна система излязоха на национално ниво.
Защо Куба постоянно остава без ток?
Кубинската енергийна система разчита до голяма степен на остарели топлоелектрически централи. Значителна част от оборудването е на десетилетия, а поддръжката и инвестициите са ограничени.
Към това се добавя и хроничният недостиг на гориво. Reuters посочва, че през 2026 г. проблемът се е задълбочил след прекъсване на доставките на гориво, докато американските санкции и ограниченията върху петролните доставки допълнително са затруднили снабдяването. Кубинското правителство обвинява американската политика за част от кризата, докато Вашингтон от своя страна посочва управлението на Куба и необходимостта от промени.
Така страната се оказва в порочен кръг – недостатъчно гориво, амортизирани централи, аварии, продължителни прекъсвания и още по-трудна поддръжка на системата.
Сегашният срив на 18 септември 2026 г. показва колко сериозен е проблемът: за по-малко от четири години Куба премина от отделни големи аварии до поредица от национални колапси, които вече се случват по няколко пъти годишно.
