Доц. д-р Ангел Кунчев подаде заявление за освобождаване от поста главен държавен здравен инспектор. Решението идва на фона на подготвяната реформа в структурите на държавния здравен контрол, срещу която Кунчев категорично възразява. Като мотиви той посочва както навършването на пенсионна възраст, така и несъгласието си с начина, по който се планира преструктурирането на системата.
Кунчев, който заема длъжността от 2011 г., не оставя съмнение, че зад формалното основание за освобождаване стои сериозен конфликт за бъдещето на общественото здраве. В публикуваното си заявление до премиера той предупреждава, че планираните промени могат да доведат до забавяне на реакциите при извънредни ситуации, повече бюрокрация и отслабване на оперативната самостоятелност на РЗИ. Особено тревожен според него е рискът за системата при радиационни инциденти и други ситуации, изискващи незабавна реакция.
Главният държавен здравен инспектор поставя и друг неудобен въпрос – защо именно системата на РЗИ трябва да бъде сред първите обекти на мащабна реформа, при положение че според него има далеч по-сериозни проблеми в здравеопазването: високите плащания от джоба на пациентите, достъпът до лекарства, разрастването на болничната база и проблемите с ТЕЛК.
Особено остър е спорът около централизацията. Кунчев предупреждава, че отнемането на оперативната самостоятелност на регионалните здравни инспекции може да превърне реакцията при извънредни ситуации в по-бавен и бюрократизиран процес. Той посочва и че в системата на РЗИ и трите национални центъра има над 230 незаети щатни бройки, което според него позволява оптимизацията да бъде направена по далеч по-безболезнен начин, без да се разбива работеща структура.
Кунчев стига още по-далеч и предупреждава за потенциални финансови последици от реформата. Според изложеното от него преструктурирането може да наложи допълнителни разходи за нови координационни звена, регистрации и сертифициране на лаборатории. В конкретен пример се посочват разходи, които само за лабораториите на Националния център по радиология и радиационна защита биха могли да достигнат около 600 хиляди евро.
Най-силната позиция на Кунчев обаче идва не като чиновник, а като човек с 42 години професионален път в системата на общественото здраве. Той заявява, че не търси пост, административно развитие или финансова облага и подчертава, че не е в конфликт с настоящия здравен министър Катя Ивкова. Напротив – определя я като интелигентна, мотивирана и изключително работоспособна, но предупреждава, че когато на човек с такива качества бъде поставена грешна задача, последствията могат да бъдат тежки.
Позицията му бе изразена още по-категорично и публично след подаването на оставката. Кунчев написа, че не може да наблюдава безпристрастно, а още по-малко да участва в процеса по „разрушаването“ на системата на общественото здраве. Той се обърна и към колегите си с призив да продължат да работят и да не позволяват да бъдат унижавани, защото работят за България.
От Министерството на здравеопазването обаче защитават реформата. Министър Катя Ивкова заяви, че уважава професионалния път на Кунчев и признава приноса му, но подчерта, че оставката му не може да бъде превърната в присъда над предстоящата промяна. По думите ѝ 28-те териториални структури, местните екипи, инспекторите и лабораториите се запазват, а целта е да се премахнат дублиращи административни дейности, да се въведат единни правила и електронна проследимост и ресурсът да се насочва там, където е необходим.
Министерството аргументира необходимостта от промяна и с проблеми в сегашната система. Сред посочените данни са критики на ОИСР относно отчитането на вътреболничните инфекции, ограниченото участие на болници в мрежи за наблюдение и недостигът на специалисти по превенция и контрол на инфекциите. Според здравното ведомство тези показатели показват, че системата има нужда от подобрение, независимо от професионалния принос на Кунчев.
Така оставката се превръща в нещо повече от кадрова промяна. От едната страна е човекът, който повече от четири десетилетия е работил в общественото здраве и твърди, че реформата може да отслаби системата. От другата е здравното министерство, което настоява, че именно промяната е необходима, за да стане контролът по-ефективен.
Предстои да се види кой от двата прочита ще се окаже верен. Но едно вече е ясно – с оттеглянето на Ангел Кунчев спорът за бъдещето на РЗИ и държавния здравен контрол вече излезе от кабинетите и се превърна в публичен сблъсък за това дали системата трябва да бъде реформирана или първо трябва да бъде доказано, че предложената реформа няма да я отслаби.
