Войната в Иран, Газа и Украйна, сблъсъкът Тръмп–Макрон, изгонването на палестинците от залата, масовото напускане по време на речта на Нетаняху и спорът за бъдещето на самата ООН превърнаха тазгодишната среща на световните лидери в една от най-напрегнатите дипломатически седмици в Ню Йорк. Вместо единен фронт срещу кризите, 81-вата сесия показа колко дълбоки са разломите между големите сили и колко трудно става постигането на общи решения.
От 18 до 28 септември – но най-важните дни бяха от 22-ри
Официалната High-Level Week 2026 започна на 18 септември и продължава до 28 септември. Основният общ дебат на Общото събрание започна на 22 септември, като тази година близо 130 държавни и правителствени ръководители трябваше да представят позициите си. Темата на 81-вата сесия е „Възстановяване на доверието, управление на трансформацията: ООН, която работи за всички“.
На практика обаче срещата беше доминирана от войните. Иран, Газа и Украйна се превърнаха в основните линии на дипломатическия сблъсък, а към тях се добавиха климатът, изкуственият интелект, реформата на ООН и бъдещето на международния ред.
Едно от конкретните решения беше свързано с Палестина. Заради отказа на САЩ да издадат визи на президента Махмуд Абас и част от палестинската делегация Общото събрание прие решение, което позволи на Абас да участва дистанционно чрез предварително записано видеообръщение.
Вотът беше категоричен – 152 държави гласуваха „за“, три „против“ – САЩ, Израел и Парагвай, а четири се въздържаха.
Така спорът за достъпа на палестинската делегация се превърна в един от първите големи дипломатически скандали още преди началото на основния дебат.
Паралелно с това ООН отново постави решението за две държави – Израел и Палестина, в центъра на дискусиите. Генералният секретар Антониу Гутериш заяви, че моделът трябва да се основава на границите отпреди 1967 г., като Газа и Западният бряг, включително Източен Йерусалим, трябва да бъдат политически, икономически и териториално свързани в рамките на бъдеща палестинска държава.
Тръмп срещу ООН и предупреждение към Иран
Един от най-острите моменти беше речта на Доналд Тръмп на 22 септември.
Американският президент защити действията на САЩ в Иран и предупреди, че Вашингтон може да унищожи ирански цели, ако не бъде постигнато мирно споразумение. В същото време той заяви, че очаква в крайна сметка да бъде намерено дипломатическо решение.
Тръмп атакува и Международния наказателен съд, като призова държавите да напуснат институцията. Той обвини ООН и други международни организации, че налагат политика на неизбрани „глобалистки бюрократи“, и защити идеята за сериозно свиване на бюрокрацията и разходите.
Това влезе в директен контраст с последната реч пред Общото събрание на Гутериш като генерален секретар. Той настоя за повече международно сътрудничество, ограничения и контрол върху изкуствения интелект и реформа на институциите на ООН.
Кубинската делегация напусна залата
Речта на Тръмп предизвика и демонстративен дипломатически жест.
Когато американският президент започна да говори за Куба, критикувайки режима и заявявайки, че „свободата ще дойде в Куба“, членове на кубинската делегация напуснаха залата. Тръмп нарече Куба провалена държава и обвърза темата с по-широката си политика към комунистическия режим.
Това беше само един от няколкото демонстративни дипломатически протеста, които белязаха тазгодишната сесия.
Иранците също станаха от местата си
Иранската делегация направи подобен жест още по време на речта на Тръмп.
Когато той започна да говори за американските военни действия срещу Техеран, иранските представители в залата започнаха да излизат. Президентът Масуд Пезешкиан и външният министър Абас Арагчи не присъстваха в залата за американското обръщение, а делегацията беше представена от по-нископоставени представители.
Така залата на Общото събрание буквално се превърна в сцена на дипломатически демонстрации.
Най-големият скандал: масовото напускане при Нетаняху
На 24 септември дойде може би най-зрелищният момент. „Новините Днес“ припомня, че десетки делегати напуснаха залата в момента, в който израелският премиер Бенямин Нетаняху започна речта си. Той защити действията на Израел и отхвърли международните обвинения срещу страната, а напускащите представители нарече „морални страхливци“.
Нетаняху атакува и кмета на Ню Йорк Зохран Мамдани заради критиките му към Израел, както и редица европейски лидери. Той отхвърли обвиненията за геноцид в Газа и омаловажи насилието от страна на израелски заселници на Западния бряг.
Сцената с празнеещата се зала се превърна в един от най-силните визуални символи на тазгодишната Генерална асамблея.
Макрон срещу Тръмп за Газа
Още на 22 септември френският президент Еманюел Макрон влезе в директен дипломатически сблъсък с американската версия за случващото се в Газа.
Часове след речта на Тръмп Макрон заяви, че представянето на американския план като дипломатически триумф не отговаря на реалността и постави под съмнение твърденията за постигнат мир, като посочи, че хуманитарните коридори не са били възстановени.
Това беше поредният знак, че дори традиционните съюзници на Вашингтон не говорят с един глас по войната в Близкия изток.
Турция поиска нова ООН
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган използва трибуната, за да атакува самия модел на управление на организацията.
Той заяви, че система, при която решенията на над 190 държави могат да бъдат блокирани от пет постоянни членки на Съвета за сигурност, не е справедлива. Ердоган отново настоя за реформа на Съвета за сигурност и за по-широко представителство.
Тук се появи и един от големите въпроси на тазгодишната среща – може ли ООН да решава кризите на XXI век със структура, създадена след Втората световна война?
Самият Гутериш призна, че сегашните международни институции все по-трудно отразяват реалното разпределение на силата в света.
Климатът и покачването на морското равнище също стигнаха до решения
Не всичко в Ню Йорк беше война и политически скандал.
На 24 септември се проведе специална среща за заплахите от покачването на морското равнище. ООН подготви декларация, насочена към засилване на международното сътрудничество и предприемане на действия за защита на малките островни държави и ниско разположените крайбрежни райони.
На 25 септември световните лидери обсъдиха и предотвратяването на бъдещи пандемии, подготовката на здравните системи и международната реакция при нови епидемии.
Това не са решения, които звучат толкова драматично, колкото напускането на залата при Нетаняху, но именно по тези теми ООН се опитва да изгради дългосрочни международни механизми.
Изкуственият интелект влезе в голямата дипломация
Другата голяма тема беше изкуственият интелект.
Гутериш настоя държавите, които са начело на технологичната революция, да споделят информация за рисковете, да координират тестовете и оценките на новите системи и да създадат многостранна рамка за управление на рисковете.
Тръмп зае значително по-различна позиция. Той говори за „super intelligence“ и предупреди, че САЩ няма да задушават развитието на технологията чрез прекомерни ограничения.
А войната в Украйна?
И тук голям пробив не беше постигнат.
Украйна остана сред основните теми на Общото събрание, но Съветът за сигурност продължава да бъде ограничен от факта, че Русия има право на вето. Гутериш отново постави акцент върху хуманитарните последици и проблемите със сигурността на износа на храни, торове и енергия през Черно море.
Така и по този въпрос Ню Йорк даде повече сцена за дипломатически позиции, отколкото конкретен пробив към прекратяване на войната.
Големият извод от Ню Йорк
Тазгодишната среща на ООН показа не толкова единство, колкото разделението на света по почти всички големи въпроси.
Имаше конкретни решения – за участието на Палестина, за действията срещу покачването на морското равнище и за международната подготовка срещу бъдещи пандемии. Имаше и ясни общи теми – необходимост от реформа на ООН, по-силен международен контрол върху рисковете от изкуствения интелект и продължаване на усилията за политическо решение на конфликта между Израел и палестинците.
Но зад дипломатическия език останаха войната в Иран, Газа и Украйна, сблъсъкът между САЩ и Иран, спорът за ролята на Международния наказателен съд и все по-острият въпрос дали сегашната ООН изобщо разполага с инструментите да спира големите войни.
И срещата още не е приключила напълно – общият дебат продължава до 26 септември, а последният ден от програмата е 28 септември.
