Трагичните събития край хижа „Петрохан“, при които загинаха шестима души след стрелба и ескалирали конфликти, извадиха на преден план дълбок институционален проблем – как държавата допуска частни структури да упражняват контрол, охрана и дори силови действия без ясен законов мандат.
В центъра на обществения дебат се оказва рамково споразумение, подписано през февруари 2022 г. от тогавашния министър на околната среда и водите Борислав Сандов. По думите на самия Сандов документът е бил „символичен“, без финансови и правни последици. Реалното му отражение обаче поражда сериозни въпроси.
След подписването на споразумението организацията с наименование „Национална агенция за контрол на защитените територии“ започва да функционира не като обикновена гражданска инициатива, а като де факто партньор на държавата. Появяват се бази, бариери, видеонаблюдение, използване на дронове и въоръжени лица, както и действия по ограничаване на достъпа до защитени територии – все правомощия, които по закон принадлежат на държавни органи.
Ключовият проблем не е само в съдържанието на споразумението, а в легитимацията, която то дава. Един държавен подпис, поставен без обществен дебат, без конкурсна процедура и без ясно разписани граници, създава впечатление за официален мандат. Именно това впечатление впоследствие е използвано като аргумент за разширяване на дейността и за конфликти с институции и граждани.
Остават и въпросите, на които институциите така и не дадоха ясен отговор. Ако договорът е бил безобиден, защо не е прекратен още при първите сигнали за злоупотреби? Защо Министерството на околната среда и водите не излезе с публична позиция, която ясно да се разграничи от действията на организацията? Мълчанието създава усещане за бягство от отговорност.
Отделна тема е самото наименование на организацията. Името „Национална агенция“ внушава държавен или квазидържавен статут. Как частно юридическо лице с подобно име е било регистрирано без възражения? Не заблуждава ли това обществото и не подкопава ли доверието в реалните държавни органи?
След случилото се край Петрохан вече трудно може да се говори за изолирани инциденти. По-скоро става дума за модел – държавна легитимация без контрол, последвана от институционално бездействие. В този контекст въпросът не е дали Борислав Сандов е имал лоши намерения, а дали ще бъде потърсена политическа и институционална отговорност за последствията от един подпис, който се оказва далеч от „символичен“.
Когато държавата допуска частни структури да се превръщат в паравоенни формирования под нейното мълчаливо одобрение, трагедиите престават да бъдат изненада. Те се превръщат в закономерен резултат. Обществото има право на ясен отговор: кой позволи това и кой ще понесе отговорността.
- Балкански фолклорен фестивал ще се проведе в Царево през 2027 година с опит за Рекорд на Гинес
- ЕКСКЛУЗИВНО: Корабът „Челси-3“ вече е в Бургас след опасна операция в Черно море
- „С полезни храни супергероите сме най-добри“: деца и родители с мащабно шествие в Бургас (СНИМКИ и ВИДЕО)
- Ръководството на „Сърце и Мозък“ – Бургас с признание към анестезиолозите и реаниматорите
- Тесла полетя като ракета! Мъск показа летящия Roadster в базата на SpaceX и обеща производство през 2028 г.
