Германия осъмна с нова политическа реалност. „Алтернатива за Германия“ (АзГ) постигна исторически резултат на регионалните избори в Саксония-Анхалт и превърна един провинциален вот в сериозен тест за цялата политическа система на страната, съобщи „Ройтерс“.
Според екзитполовете АзГ получи около 44,5% от гласовете – повече от два пъти резултата си от 2021 г., когато партията спечели 20,8%. ХДС, който дълго време доминираше в провинцията, се срина до около 18,5%, след като преди пет години беше получил 37,1%.
Това не беше просто изборна победа. Беше шамар за германския политически център.
Още по-сериозен бе фактът, че АзГ се оказа на прага на абсолютно мнозинство в местния парламент. Според актуалните оценки партията не достигна необходимите места за самостоятелно управление, което означаваше, че въпросът кой ще управлява Саксония-Анхалт остана отворен.
Проблемът за останалите партии обаче бе очевиден – те продължиха да отказват коалиция с АзГ. Така се появи парадоксът на германската политика: партията спечели убедително доверието на избирателите, но традиционните формации отказваха да я приемат като възможен партньор във властта.
Така наречената „защитна стена“ срещу АзГ остана в сила, но резултатът постави под въпрос колко дълго тя може да издържи срещу подобен изборен натиск.
Особено болезнен бе резултатът за ХДС и за канцлера Фридрих Мерц. Макар регионалните избори да не представляваха пряк вот за федералното правителство, мащабът на поражението превърна Саксония-Анхалт в политически барометър за настроенията в Германия. Според проучване, цитирано от германските медии, 87% от избирателите в провинцията не одобряваха работата на федералното правителство.
Именно тук се намира големият проблем за Мерц.
Когато управляващата партия губи почти половината от подкрепата си в регион, който традиционно е нейна територия, въпросът вече не е само за един провинциален парламент. Въпросът е дали федералната политика започва да губи връзка с избирателите.
Вотът показа и друго – недоволството не се изчерпа с една тема. Миграцията, икономическите проблеми, отношенията с Русия, войната в Украйна и усещането за политическа безизходица се превърнаха в гориво за възхода на АзГ.
Партията успя да привлече и избиратели, които досега не са участвали активно в политическия живот. Избирателната активност достигна около 77%, което направи резултата още по-показателен.
Лидерът на АзГ в провинцията Улрих Зигмунд определи резултата като исторически и заяви, че избирателите са поискали политическа промяна.
И това е най-същественият сигнал.
Германският избирател вече не просто наказва една партия – той започва да пренарежда политическото пространство.
Резултатът в Саксония-Анхалт беше и символичен пробив. За първи път след Втората световна война крайнодясна политическа сила се оказа толкова близо до възможността да поеме управлението на германска провинция.
Това предизвика реакции и извън Германия. Лидерът на Австрийската партия на свободата Херберт Кикъл определи изборите като знак за политически трус в Германия и направи сравнение с падането на Берлинската стена.
А в самата Германия резултатът предизвика протести. Демонстрации срещу АзГ се проведоха в няколко града, включително във Франкфурт и Майнц.
Така Саксония-Анхалт се оказа много повече от една германска провинция на изборната карта.
Там се сблъскаха две Германии – едната, която настоява политическият център да запази изолацията на АзГ, и другата, която все по-масово използва именно АзГ като инструмент за протест срещу статуквото.
А за Фридрих Мерц това е предупреждение, което трудно може да бъде пренебрегнато.
ХДС загуби почти половината от подкрепата си спрямо предишния вот, докато АзГ повече от удвои своя резултат.
Това вече не изглежда като временна вълна. Изглежда като промяна на политическия пейзаж.
Дали АзГ ще успее да превърне изборната победа в реална власт, предстои да се види. Традиционните партии все още държат „защитната стена“. Но след резултата в Саксония-Анхалт стената вече изглежда доста по-разклатена.
А когато една политическа сила стигне до 44%, въпросът вече не е дали съществува.
Въпросът е колко дълго останалите ще могат да се преструват, че не я виждат.
