България ще има първия си напълно прозрачен държавен бюджет през 2027 година, а управляващите си поставят за цел бюджетният дефицит да падне под 3% едва в края на 2028 година и през 2029 година. Това обяви депутатът от „Прогресивна България“ и председател на парламентарната Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия Стефан Белчев, цитиран от NOVA. Той коментира още поскъпването на храните и горивата, арестите на кметовете на Белица и Сунгурларе и скандала с помилването на Огнян Атанасов, известен като „Петричкия Ескобар“.
Управляващите обещават прозрачност, без увеличение на основните данъци
Според Стефан Белчев правителството е наследило сериозни проблеми в публичните финанси, които изискват последователни мерки за ограничаване на дефицита. Въпреки това управляващите не предвиждат увеличаване на основните данъци и настояват, че финансовата стабилизация може да бъде постигната, без да се спира икономическият растеж.
Белчев определи подготвяния бюджет за 2027 година като първия напълно прозрачен бюджет, но не представи конкретни механизми, чрез които тази прозрачност ще бъде гарантирана. По думите му целта е дефицитът да бъде сведен под европейския праг от 3% от брутния вътрешен продукт в края на 2028 година и през следващата 2029 година.
Депутатът коментира и решението на Конституционния съд, свързано с бюджета за 2026 година. Според него то трябва да послужи като сериозен урок за финансистите, тъй като дори наличието на по-висок дефицит не може да оправдае действия, които противоречат на Конституцията.
Защо храните поскъпват, а горивата отчитат най-голям ръст в ЕС?
Стефан Белчев засегна и един от най-болезнените въпроси за българските домакинства – непрекъснатото поскъпване на основните хранителни продукти. Според него високите цени са резултат от няколко фактора, сред които недостатъчната конкуренция, международната обстановка и движението на цените на петрола.
Народният представител изрази надежда, че съвместните проверки на контролните институции ще помогнат за изсветляване на търговските практики и ще покажат къде се формират необосновано високи надценки. Той настоя проверките да обхванат не само големите търговски вериги, но и малките магазини, за да се установи как се движат цените по цялата верига на доставки.
Особено внимание Белчев отдели на горивата. По думите му България продължава да е държавата с най-ниски цени на горивата в Европейския съюз, но същевременно отчита най-голямото им увеличение. Депутатът призна, че няма обяснение за това противоречие.
Арестите на кметовете на Белица и Сунгурларе: Белчев подозира схеми в пътната инфраструктура
Председателят на икономическата комисия коментира и задържането на кметовете на Белица и Сунгурларе, като предположи, че случаите могат да бъдат свързани с нередности и схеми в пътната инфраструктура. Белчев отправи критики към опозицията заради липсата на достатъчно активна реакция по тези случаи. Той постави въпроса защо политическите му опоненти не настояват за повече яснота около разследванията.
Важно е обаче да се подчертае, че твърденията за евентуални схеми в пътното строителство са предположения на депутата, а не окончателно установени факти. Наказателната отговорност на разследваните лица може да бъде установена единствено по предвидения в закона ред.
Скандалът с Петричкия Ескобар: „Парламентът не е разследващ орган“
Белчев взе отношение и по политическия скандал около помилването на Огнян Атанасов, известен като Петричкия Ескобар. Повод за коментара му стана проваленото парламентарно изслушване по случая, който през последните дни предизвика остри спорове между управляващи и опозиция.
Според депутата Народното събрание не трябва да се превръща в разследващ орган, след като документацията по казуса вече е предоставена на прокуратурата. Той настоя компетентните институции да извършат необходимите проверки и да установят дали са допуснати нарушения.
Големият въпрос остава: Ще усетят ли гражданите обещаната финансова стабилност?
Изявленията на Стефан Белчев очертаха основните приоритети на управляващите – ограничаване на бюджетния дефицит, запазване на данъчната тежест и засилен контрол върху цените. Засега обаче обещанията за прозрачност и финансова стабилизация остават политически ангажименти, чието изпълнение предстои да бъде оценено.
За българските граждани най-същественият въпрос не е единствено дали дефицитът ще падне под 3% през 2028 година, а дали още през 2027 година доходите им ще успяват да догонват растящите разходи за храна, горива и основни услуги.
