Минималната работна заплата в България може да започне да се определя по нов механизъм, който ще промени начина, по който се договаря бъдещият размер на най-ниското трудово възнаграждение. Идеята е правилата да осигурят повече предвидимост както за работещите, така и за работодателите, като се предвижда механизмът да остане непроменен поне три години, съобщи NOVA.
Най-важната новина за хората на минимална заплата е, че през 2027 г. тя няма да бъде намалена спрямо сегашното си равнище. Долната граница на бъдещото възнаграждение ще бъде именно действащата минимална работна заплата. Това означава, че при новия модел работодатели и синдикати ще могат да договарят увеличение, но няма да могат да договорят сума под настоящия минимум.
По думите на изпълнителния директор на АИКБ Добрин Иванов минималната заплата през 2027 г. със сигурност няма да бъде 620 евро или по-малко. Така за хората, които получават минимално възнаграждение, се очертава гарантирана долна граница, независимо от резултата от предстоящите преговори.
Промяната ще бъде и в самия начин на определяне на сумата. Вместо размерът да се формира единствено по досегашния механизъм, работодателските и синдикалните организации ще водят преговори в предварително определен диапазон. Това означава, че още преди началото на преговорите ще е ясно между какъв минимум и какъв максимум може да се движи бъдещото увеличение.
Горната граница ще се изчислява чрез индексиране на настоящата минимална заплата по четири показателя. Така размерът няма да се определя напълно произволно, а ще бъде ограничен от предварително зададени икономически параметри.
За работещите това може да означава по-голяма предвидимост. Ако механизмът бъде приет в този вид, хората ще могат предварително да знаят минималната сума, под която възнаграждението им не може да падне, както и максималната рамка, в която ще се водят преговорите за увеличение.
Един от най-съществените спорни моменти обаче е издръжката на живота. КНСБ настоява този показател да бъде включен в механизма, тъй като според синдикатите именно той показва дали минималната заплата реално позволява на един човек и неговото семейство да покриват основните си разходи и да живеят достойно.
Това може да се окаже ключово за размера на бъдещото увеличение. Ако издръжката на живота стане реален фактор при изчисляването на минималното възнаграждение, ръстът на заплатата би трябвало да бъде по-тясно свързан с реалните разходи на домакинствата, а не само с формални икономически показатели.
Именно тук обаче остава големият въпрос. По думите на Ваня Григорова притеснението на синдикатите е, че показателят за издръжката на живота може да започне да се прилага едва след около три години. Ако това се случи, непосредственият ефект върху доходите на хората ще бъде ограничен, въпреки че самият показател ще присъства в бъдещия модел.
За бизнеса новата система също означава промяна. Работодателите ще имат предварителна представа какъв диапазон на увеличение може да бъде договорен, което би трябвало да улесни планирането на разходите за труд. От друга страна, ако горната граница бъде значително над сегашната заплата, предприятията ще трябва да се подготвят за по-високи разходи за възнаграждения.
Промяната няма да засегне само хората, които получават точно минималната заплата. Увеличението на минималното възнаграждение често влияе и върху други заплати, особено когато работодателите поддържат определена разлика между най-ниско и по-високо платените позиции. Затова новата формула може постепенно да окаже влияние и върху по-широк кръг работещи.
Предвижда се правилата да останат стабилни поне три години. Ако това бъде реализирано, ежегодните спорове около самия механизъм могат да бъдат ограничени и вместо това дискусиите да се концентрират върху конкретния размер на увеличението.
За българите най-съществената промяна следователно е проста: минималната заплата ще има гарантиран под, а бъдещото увеличение ще се договаря в предварително определени граници. Размерът за 2027 г. все още не е окончателно определен, но вече е ясно, че няма да бъде по-нисък от сегашното ниво.
Предстои обаче най-важната част – да стане ясно какви точно ще бъдат четирите показателя за горната граница, каква тежест ще има издръжката на живота и какъв конкретен размер ще бъде договорен за 2027 г. Именно тези решения ще покажат дали новата формула действително ще доведе до по-високи доходи за най-нископлатените българи или ще остане преди всичко механизъм за по-предвидими преговори.
