Атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море поставиха България пред въпрос, който не е само военен, но и политически: кога една заплаха за сигурността изисква реакция на НАТО и защо българските управляващи не смятат, че е необходимо да задействат член 4 от Северноатлантическия договор?
Днес, 13 октомври военният министър Димитър Стоянов заяви, че ескалацията в Черно море непрекъснато нараства, а конфликтът се доближава до българските териториални води. Той посочи, че се предполага дроновете, атакували корабите, да са руски, макар да няма окончателно установена информация за произхода им. Стоянов заяви и че според него член 4 на НАТО не е необходимо да бъде задействан в настоящата ситуация.
Това изказване поставя съществения въпрос: дали България използва всички дипломатически и съюзнически механизми за защита на сигурността си, или избягва ход, който би имал политическа тежест и би изисквал ясна позиция от съюзниците?
Какво всъщност означава член 4?
Член 4 от Северноатлантическия договор не е формалност, нито автоматично обявяване на война. Той дава право на всяка държава членка да поиска консултации със съюзниците, когато смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени. Въпросът се обсъжда в Северноатлантическия съвет — основния политически орган на Алианса.
Член 4 — оригиналният текст на английски
“The Parties will consult together whenever, in the opinion of any of them, the territorial integrity, political independence or security of any of the Parties is threatened.”
Превод на български:
„Страните ще се консултират помежду си винаги, когато според мнението на някоя от тях териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от страните е застрашена.“
Официалният текст е публикуван на сайта на НАТО в раздела за консултациите и член 4:
Оригиналният Северноатлантически договор е подписан на 4 април 1949 г. В него членове 4 и 5 уреждат два различни механизма — консултации при заплаха и колективна отбрана при въоръжено нападение.
Оригиналният документ може да бъде отворен тук: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5d/NATOtreatyoriginal.pdf
Защо член 4 е важен точно сега?
Разликата между членове 4 и 5 е решаваща. Член 4 отваря вратата за консултации и обща оценка на заплахата, докато член 5 се отнася до колективната отбрана при въоръжено нападение срещу съюзник. Дори задействането на член 4 не означава, че НАТО автоматично изпраща войски или започва военна операция. След консултациите съюзниците могат да решат какви мерки са необходими — от обмен на разузнавателна информация и засилено наблюдение до допълнителни отбранителни действия.
В случая с атаките срещу корабите в Черно море има важна юридическа и географска подробност. Нападенията са извършени в българската изключителна икономическа зона, а не непременно в териториалните води на страната. Това има значение за правомощията на българските военни и за начина, по който се оценява инцидентът. Но член 4 не изисква непременно да е извършено нападение на собствената територия на държавата — текстът му говори за заплаха за сигурността. Именно затова преценката дали да се поиска консултация е политическа и стратегическа, а не просто въпрос на това къде точно е ударен корабът.
Защо българските политици избягват член 4?
Тук трябва да се разграничат фактите от политическите интерпретации. Няма достатъчно основания да се твърди, че всички български политици съзнателно избягват член 4 или че има доказан скрит мотив. Има обаче няколко възможни обяснения за предпазливия подход.
Първото е страхът от ескалация. Официалното искане за консултации в НАТО би превърнало атаките в тема за колективна оценка на сигурността на Алианса и би засилило политическия натиск за общ отговор. Това не означава автоматична военна намеса, но би направило по-трудно случилото се да бъде представяно само като отделен инцидент.
Второто е липсата на окончателно установен извършител. Димитър Стоянов заяви на 13 октомври, че няма яснота какви са дроновете, макар да смята, че няма логика Украйна да атакува собствените си кораби. При подобна ситуация правителството може да предпочете първо да събере доказателства, преди да предприеме по-силен дипломатически ход.
Третото е вътрешнополитическата цена. Искането за задействане на член 4 би поставило управляващите под натиск да обяснят каква заплаха виждат, какво очакват от съюзниците и какви действия биха подкрепили. От друга страна, отказът да се потърси консултация също може да бъде критикуван — особено ако инцидентите продължат и рискът се доближи до българските териториални води.
Това са възможни политически съображения, а не доказани мотиви на конкретни лица. Няма и правило, според което България е длъжна да задейства член 4 след всяка атака в икономическата си зона.
България вече има прецедент
През февруари 2022 г. България, заедно с Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия, поиска консултации по член 4 след пълномащабното руско нахлуване в Украйна. Това показва, че механизмът не е извънредно средство, запазено само за държави, които вече са подложени на пряко нападение.
Днес обстановката в Черно море отново поставя въпроса за сигурността на България. Военният министър съобщи, че е разговарял с колегите си от Турция и Румъния за по-добра осведоменост и своевременен обмен на информация. Това е форма на регионално сътрудничество, но не е равнозначна на официално задействане на член 4.
Големият въпрос вече не е дали член 4 означава война — защото не означава. Въпросът е кога заплахата става достатъчно сериозна, за да поиска България официално обща оценка и координиран отговор от съюзниците си. При повтарящи се атаки срещу търговски кораби край българския бряг обществото има основание да очаква от управляващите ясни аргументи: защо този механизъм е необходим или защо според тях все още не е необходим.
