Бившият служебен министър на земеделието Иван Христанов упражни правото си на глас на президентските избори днес, 25 октомври, и обяви, че „мачът не е свирен“. Спортната метафора прозвуча оптимистично, но неизбежно напомни за друг, далеч по-продължителен мач – този между държавните институции и животновъда Георги Илиев, известен като бай Рибан. Там срещата продължава вече близо две години, а окончателното решение за съдбата на хиляди овце все още не е известно.
„Гласувах за ред, справедливост и бъдеще за България. Измина една тежка кампания, която се опитваше да ни убеди, че смисъл от гласуване няма и че мачът е свирен. Моят призив към всички българи е: излезте и гласувайте с надежда. Мачът не е свирен. Всеки глас е глас за България“, заяви Христанов след гласуването си. Според него сред основните проблеми пред страната остават корупцията и демографската криза.
И докато политическият мач днес има ясно разписани правила, изборни комисии и конкретен час за приключване на гласуването, в животновъдния сектор има един двубой, който сякаш се играе без часовник. Случаят с бай Рибан започна през ноември 2024 година и продължи през няколко правителства, смени на министри, протести и взаимни обвинения. А Христанов, който като служебен земеделски министър също се зае с проблема, добре познава историята.
Бай Рибан, 2000 овце и една държава, която близо две години търси решение
Казусът с Георги Илиев от Велинград, известен като бай Рибан, започна през ноември 2024 година, когато Българската агенция по безопасност на храните установи наличие на чума по дребните преживни животни в стопанството на неговото семейство. Ставаше дума за приблизително 2000 овце, за които беше разпоредено умъртвяване с цел предотвратяване на разпространението на заболяването. Собствениците категорично оспориха резултатите и отказаха да допуснат унищожаването на стадото. Последваха протести, напрежение с институциите и повторни лабораторни изследвания.
Взетите в края на ноември 2024 година повторни проби бяха изпратени в референтната лаборатория на Европейския съюз във Франция, която потвърди положителните резултати за заболяването. Семейството на бай Рибан обаче продължи да оспорва заключенията, като посочваше, че животните не проявяват очакваните признаци на масова заболеваемост и продължават да се размножават. Това противоречие между лабораторните резултати и наблюденията на стопаните се превърна в основа на продължителния конфликт.
Тогавашните земеделски и вътрешен министър Георги Тахов и Атанас Илков обявиха, че животните няма да бъдат унищожени. Решението обаче не сложи край на проблема. Стадото остана под ограничения, а заради установеното огнище бяха въведени и ветеринарни мерки, засегнали животновъдството и търговията с животни и животински продукти в Пазарджишка област. Така един спор между семейство и контролни органи постепенно придоби измерения, които надхвърлиха границите на конкретното стопанство.
Христанов влезе в казуса, но окончателно решение не последва
След като пое Министерството на земеделието през 2026 година, Иван Христанов обяви, че ще търси решение на продължителния спор. Беше създадена работна група, която да прегледа документацията и възможните действия по отношение на животните. Министерството твърдеше, че на стопаните са предложени варианти за изход от ситуацията, докато семейството на бай Рибан настояваше, че не е получило приемливо решение, което да му позволи да продължи нормално дейността си.
През март казусът отново стигна до парламента, където представители на различни политически сили поставиха въпроси за действията на Христанов. Сред тях беше и Станислав Балабанов от „Има такъв народ“, който публично настоя за отговор какво се случва с животните на бай Рибан. Темата се превърна и в предмет на политически спорове, при които ветеринарните аргументи често оставаха на заден план.
През септември се появи ново предложение от държавата – животните да бъдат изкупени и използвани за научни изследвания. Заместник-министърът на земеделието Крум Неделков обясни, че изследването на антителата при потомството на овцете може да бъде полезно за науката и за бъдещите методи за диагностика на заболяването. Предложението беше свързано и с възможността да отпаднат ограниченията върху търговията с животни и животински продукти в областта. Към момента на публичното му обявяване обаче собствениците не бяха дали съгласие за сделката.
Преди седмица бай Рибан отново изкара овцете на пътя
На 18 октомври 2026 година напрежението отново ескалира, след като животновъди излязоха на протест със стадата си. Бай Рибан и останалите стопани заявиха, че са изтощени от продължителната неизвестност, ограниченията и разходите за изхранването на животните. Те настояха представители на държавата да дойдат на място и да поемат отговорност за намирането на конкретно решение.
Протестиращите обявиха, че повече не могат да издържат финансово, а животните продължават да се нуждаят от ежедневни грижи независимо от административните спорове. Бай Рибан дори предложи да предаде стадото на представителите на властта, за да поемат те изхранването му. От публичната информация за протеста не стана ясно дали е постигнато ново споразумение между собствениците и институциите.
„Мачът не е свирен“, но кой ще поеме отговорност за резултата?
Днешното изявление на Иван Христанов беше посветено на президентските избори и на необходимостта гражданите да упражнят правото си на глас. То не съдържаше коментар за случая с бай Рибан. Съпоставката обаче повдига въпрос, който остава актуален независимо от изборния календар: как държавата трябва да действа, когато лабораторните резултати изискват ветеринарни мерки, собствениците оспорват заключенията, а продължителното бездействие засяга и други производители?
В политиката изразът „мачът не е свирен“ звучи като призив за надежда. При бай Рибан обаче проблемът не е в липсата на спортен дух, а в липсата на окончателно прието и изпълнено решение. След близо две години институционални спорове остава да се разбере дали предложението за изкупуване на животните ще доведе до реален изход, или стопаните ще продължат да живеят между ветеринарните забрани и разходите за стадото.
