Един от най-големите научни въпроси за произхода на материята във Вселената може би получи неочакван отговор. Според ново изследване, използващо архивни данни от телескопи на NASA и Европейската космическа агенция (ESA), изригванията на рядък тип неутронни звезди – магнетари – може да са сред основните източници на тежки елементи като златото.
Изследването, публикувано в престижното списание The Astrophysical Journal Letters, е ръководено от Анируд Пател – докторант в Колумбийския университет в Ню Йорк. Екипът анализира 20-годишни наблюдения, които разкриват, че свръхмощните енергийни изригвания на магнетари – звезди с изключително силно магнитно поле – вероятно играят важна роля в създаването на елементи, по-тежки от желязото.
„Това е фундаментален въпрос по отношение на произхода на сложната материя във Вселената. Забавна загадка, която все още не е напълно разгадана,“ коментира Пател.
Златото от звездите
След Големия взрив преди около 13,8 милиарда години, ранната Вселена е съдържала предимно водород и хелий, както и малки количества литий. По-тежките елементи, включително желязото, се формират в ядрата на звездите и се разпространяват при тяхната смърт чрез супернови. Но произходът на още по-тежки елементи, като златото, платината и урана, оставаше мистерия.
Досега основната теория предполагаше, че сблъсъци между неутронни звезди са главният източник на тези редки елементи. Новото проучване обаче показва, че дори индивидуалните магнетари – особено тези с изключително мощни изблици – също могат да създават тежки елементи чрез бърз неутронен захват, известен като r-процес.
Откритие с историческо значение
Според изследователите, изригванията на магнетари може да са отговорни за до 10% от тежките елементи в галактиката ни. А тъй като тези обекти са се формирали сравнително рано в историята на Вселената, те вероятно са създали част от първото злато, появило се изобщо.
„Ако това се потвърди, магнетарите ще се наредят сред най-важните фабрики за тежки елементи във Вселената,“ подчертава екипът в заключението си.
Поглед към бъдещето
Резултатите от това изследване не само допълват разбирането за произхода на веществата, изграждащи планети и живи организми, но и отварят нови пътища за изучаване на еволюцията на галактиките и химичния състав на космоса.
NASA и ESA планират бъдещи мисии, които ще могат в реално време да наблюдават такива изригвания и да потвърдят дали в тях наистина се синтезират тежки елементи. Един от основните инструменти ще бъде космическият телескоп James Webb, който вече изследва далечни и древни структури от ранната Вселена.
- Само в „Новините Днес“: Какво означава чл. 4 на НАТО и защо нашите политици го избягват?
- Първо в „Новините Днес“: „Както си стоя по пижамата и си говоря с мама, виждам как Falcon 9 на SpaceX излита“ – разказва Татяна Иванова
- Европейската комисия: Черно море вече е фронт на ескалация след ударите по търговски кораби край България
- Трябва ли да стане тежък инцидент, за да се въведе ред по велоалеите? Изтървано ли е положението с управляващите тротинетки в Бургас?
- Десет години без развръзка след кървавата престрелка в „4 You“: Митьо Очите срещу Божо Кравата отвово в съда, заседанието е абсолютен цирк!(кадри)
