България се оказа единствената държава от Европейския съюз, която изрази резерви към декларацията за основните принципи на европейската сигурност, приета на срещата на Европейската политическа общност в Дъблин. Докато 39 държави подкрепиха документа, българският премиер Румен Радев поиска промяна в политическите послания, свързани с войната в Украйна и преговорите за мир с Русия.
Декларацията беше представена по инициатива на Франция по време на Деветата среща на върха на Европейската политическа общност, проведена на 12 ноември в ирландската столица. Сред държавите, подкрепили документа, са Германия, Великобритания, Италия, Полша и Украйна. Българската позиция обаче привлече внимание, след като германската агенция ДПА съобщи, че страната ни е единствената членка на ЕС, която не е подписала декларацията.
Впоследствие от Министерския съвет уточниха, че България подкрепя френската инициатива, но с писмени резерви към преамбюла на документа. Те са били представени от премиера Румен Радев и засягат начина, по който европейските държави формулират позицията си относно мирните преговори за Украйна.
Според българското правителство новият кръг разговори в Абу Даби с посредничеството на Съединените щати представлява важна стъпка към постигането на справедлив и траен мир. Именно затова София настоява политическите формулировки в общите европейски документи да бъдат съобразени с развитието на дипломатическия процес.
Основното искане на Радев е посланията в декларацията да не създават допълнителни препятствия пред евентуално мирно споразумение. Българската позиция не оспорва принципите на международното право, суверенитета и териториалната цялост на държавите, а поставя акцент върху необходимостта от дипломатическа гъвкавост.
Самият документ потвърждава, че европейската сигурност трябва да се основава на Устава на ООН, договорите на НАТО и Европейския съюз, Хелзинкския заключителен акт и правото на всяка държава самостоятелно да избира своите съюзи.
Декларацията поставя специален акцент върху Украйна, като подчертава необходимостта от надеждни гаранции за нейната сигурност и отчитане на европейските интереси при бъдещите договорености с Русия.
Един от ключовите принципи е, че решенията за бъдещето на Украйна трябва да се вземат с участието на самата Украйна, а въпросите за сигурността на Европа – с участието на европейските държави. Тази позиция придобива особено значение на фона на дипломатическите усилия за прекратяване на войната и дискусиите за ролята на Европа в преговорния процес.
Френският президент Еманюел Макрон подчерта необходимостта европейските държави да участват пълноценно в решенията, които засягат тяхната сигурност. Според него континентът трябва да бъде способен да защитава интересите си и да поема по-голяма отговорност за собствената си стабилност.
„Новините Днес“ припомня, че документът предвижда също засилване на сътрудничеството срещу кибератаки, хибридни заплахи, дезинформация и опити за външна намеса в демократичните процеси. Включени са и мерки за защита на критичната инфраструктура, борба с тероризма, организираната престъпност, наркотрафика и незаконната миграция.
Особено важен за България е Черноморският регион. Декларацията разглежда свободата на корабоплаването и сигурността на морските маршрути като съществени условия за международната търговия и продоволствената сигурност. От Министерския съвет увериха, че страната ни ще продължи да работи за стабилността в Черно море, защитата на критичната инфраструктура и противодействието на хибридните заплахи.
Случаят постави въпроса доколко европейските държави имат единна позиция за бъдещите отношения с Русия и за условията, при които могат да започнат преговори по по-широката архитектура на сигурността. Декларацията предвижда обсъждането на механизми за намаляване на рисковете след възстановяването на мира и изпълнението на необходимите условия.
Българската позиция показва различие най-вече по отношение на политическите формулировки и момента, в който те се приемат, а не непременно по основните принципи на европейската сигурност. Въпреки това фактът, че София единствена сред държавите от ЕС изрази резерви, привлече вниманието към ролята на страната ни в общата европейска политика.
Остава открит въпросът дали поисканите от Румен Радев промени ще бъдат отразени в бъдещи общи документи и как българската позиция ще се съчетае с усилията на останалите европейски държави за изграждане на единна политика за сигурност.
