Имало е време, когато Южното Черноморие не е било бетонна гора, а курорт с архитектура, зеленина и ресторанти, които сами по себе си са били част от преживяването. Слънчев бряг, Несебър, Приморско и Созопол са посрещали туристите с култови за времето си ресторанти – някои край самото море, други сред гората, а трети с архитектура, която днес изглежда като кадър от стар филм.
През 60-те и 70-те години развитието на морския туризъм вървяло ръка за ръка със строителството на хотели, ресторанти и атракционни заведения. Слънчев бряг постепенно се превърнал във витрина на българския туризъм, а неговите ресторанти станали част от образа на курорта.
„Дюни“ – ресторантът, който днес трудно бихме разпознали
Един от най-интересните примери бил ресторант „Дюни“ в Слънчев бряг.
Заведението било построено през 1962 г. и било сред първите ресторанти в новия курорт. Проектът бил дело на архитекта Никола Николов, а ресторантът разполагал с около 700 места.
„Дюни“ бил типичен представител на архитектурата на ранния Слънчев бряг – ниска сграда, простор и непосредствена връзка с морето.
По-късно мястото претърпяло една от най-видимите метаморфози на курорта. Старият ресторант бил заменен от хотел „Дюн“ – пример за това как през годините голяма част от стария облик на Слънчев бряг постепенно изчезнал.
„Орфей“ – масите почти на пясъка
Сред старите ресторанти, които днес предизвикват особена носталгия, бил и „Орфей“.
Архивните снимки показват заведение с модернистична за времето си архитектура, огромна открита тераса и маси, разположени практически до морето.
На старите кадри се виждат и надписите на български и френски – „Слънчев бряг – ресторант „Орфей“ / La Côte du Soleil – Le restaurant“. Това не е случайно. Курортът бил ориентиран в значителна степен към чуждестранни туристи и ресторантите били част от туристическия продукт, който България представяла пред света.
„Чучура“ – битовата класика на Слънчев бряг
Друг от символите на стария курорт бил ресторант „Чучура“.
Той е описван като един от най-старите битови ресторанти в Слънчев бряг. В спомените за онова време заведението е свързано с типичната за туристическия комплекс атмосфера – българска кухня, народни мотиви и вечерни забавления.
„Чучура“ оцелява много по-дълго от редица други заведения и днес името му все още е познато на хората, които помнят стария Слънчев бряг.
„Вятърната мелница“ – ресторант сред зеленина
Едно от най-разпознаваемите атракционни заведения било „Вятърната мелница“.
Самото име казва достатъчно за идеята – ресторантът бил оформен като атракция и се вписвал в зеленината на курорта.
Архивните снимки от онези години показват съвсем различна картина от днешния Слънчев бряг. Около ресторанта имало дървета и свободни пространства, а сградите не били притиснати една до друга от хотели.
Днес „Вятърната мелница“ все още съществува като ресторант, но средата около нея е коренно променена.
„Бъчвата“ – ресторант като атракция
Сред най-нестандартните заведения била „Бъчвата“.
И тук архитектурата била част от забавлението – масите, столовете и самото заведение били оформени в стилистиката на бъчви.
Това било характерно за стария туристически модел: ресторантът не бил просто място, където отиваш да вечеряш. Той трябвало да предлага собствена атмосфера и запомняща се визия.
„Ханска шатра“ – ресторантът, който се превърнал в легенда
И ако има заведение, което и днес се разпознава отдалеч, това е „Ханска шатра“.
Ресторантът се издига над Слънчев бряг и още от създаването си впечатлява с необичайната си архитектура. Старите снимки показват характерната куполна конструкция, заобиколена от зеленина, далеч от сегашната плътна застройка.
„Ханска шатра“ постепенно се превръща не просто в ресторант, а в атракция – място за вечеря, музика, програма и гледка към целия курорт. Именно комбинацията от кухня, архитектура и панорама го превръща в едно от местата, които най-силно остават в спомените на туристите.
„Палма“, „Магурата“, „Рибарска хижа“ и „Странджански колиби“
Старият Слънчев бряг имал и цяла поредица други ресторанти, чиито имена днес звучат като от туристически албум.
Сред тях били „Палма“, „Магурата“, „Рибарска хижа“, „Странджански колиби“, „Пикника“ и „Меркурий“.
Някои били разрушени, други били преустроени, а трети просто изчезнали заедно с промяната на курорта. Старите снимки обаче показват нещо, което днес изглежда почти невероятно – около ресторантите имало огромни зелени площи, алеи и пространства, които позволявали самите заведения да бъдат архитектурни акценти.
„Нептун“ в ММЦ – ресторантът край Приморско
Историята не е само за Слънчев бряг.
В Международния младежки център край Приморско един от знаковите обекти бил ресторант „Нептун“.
Заведението било построено в началото на 60-те години и се намирало само на няколко метра от плажа. Двуетажната сграда имала голяма тераса с изглед към морето, вътрешен двор и цветни алеи.
Ресторантът функционирал като такъв до началото на 90-те години. След промените част от сградата за кратко била превърната в дискотека, а по-късно обектът постепенно запустял.
Днес останките му са един от онези странни контрасти по Южното Черноморие – архитектура, която някога е била символ на модерен морски туризъм, а днес е почти погълната от растителността.
А Созопол?
И Созопол има своята визуална памет от онези години.
Един от най-разпознаваемите символи е старата вятърна мелница, превърнала се през годините и в ресторант. Снимка от 1983 г. показва емблематичната постройка на фона на тогавашния Созопол – с автомобили от епохата и много по-свободна градска среда от днешната.
Постройката по-късно изгоря и беше унищожена, но снимките от 80-те останаха като документ за един вече несъществуващ образ на града.
Морето, което изглеждаше съвсем различно
Най-силното в тези архивни снимки не са дори самите ресторанти.
Това е пространството около тях.
Няма ги днешните десетки хотели, огромните реклами и плътната застройка. Между сградите има дървета, пясък, алеи и въздух. Ресторантът е част от пейзажа, а не поредната сграда, притисната между две други.
Южното Черноморие от онова време е било част от огромния туристически проект на социалистическа България. Балкантурист превръщал Слънчев бряг и останалите морски курорти в организирана туристическа дестинация, насочена както към българите, така и към чуждестранните гости.
И докато днес туристът избира между стотици ресторанти, тогава самото място често било достатъчно, за да запомниш една вечер за цял живот.
„Дюни“, „Орфей“, „Чучура“, „Вятърната мелница“, „Бъчвата“, „Ханска шатра“, „Нептун“ – различни ресторанти, различни съдби, но всички те са част от една вече изчезнала картина на Южното Черноморие.
