Френският президент Еманюел Макрон обеща пълна прозрачност за действията на полицията и предупреди, че участниците в грабежите ще трябва да платят за щетите. Недоволството започна в средата на септември заради лошите условия в училищата, но постепенно прерасна в национална вълна срещу високите разходи за живот, недостига на учители и влошаването на обществените услуги, предава „Ройтерс“.
Tens of thousands protested across French cities, including Paris, Marseille and Toulouse, over rising living costs and public services, with clashes leading to at least 272 arrests https://t.co/89VygTAwsk https://t.co/mQqoc4REcr
— Reuters (@Reuters) October 17, 2026
Франция се изправи пред една от най-тежките вълни на безредици през последните години, след като масовите демонстрации в събота, 17 октомври, прераснаха в сблъсъци с полицията, грабежи и палежи в редица градове. На следващия ден президентът Еманюел Макрон направи обръщение към нацията и поиска от правителството ясни отговори за действията на органите на реда.
„Онези, които рушаха, трябва да платят; онези, които ограбваха, трябва да възстановят“, заяви Макрон. Той обеща безкомпромисни действия срещу извършителите и настоя да бъдат извлечени необходимите поуки от случилото се.
Президентът подчерта, че хората, които излизат на улицата с легитимни искания, не бива да бъдат поставяни под общ знаменател с участниците в погромите. В същото време той поиска прозрачност относно полицейската стратегия и начина, по който властите са се подготвили за демонстрациите.
Кога започнаха протестите във Франция
Недоволството започна в средата на септември 2026 г. в училища в предградията на Париж. Първоначално ученици излязоха на улицата заради недостиг на преподаватели, претоварени учебни програми, амортизирани сгради и класни стаи, които не осигуряват нормални условия за обучение.
През следващите седмици блокадите се разпространиха в стотици гимназии. Към ученическото движение постепенно се присъединиха учители, синдикати и други граждани, недоволни от състоянието на обществените услуги и растящите разходи за живот.
The explosive civil unrest across France has completely dominated Twitter/X #17octobre morphed from a historical commemoration into a primary command center for tracking live updates, alongside #Greve17Octobre (Strike October 17th) which union and student organizers used to coordinate their massive mobilizations Peaceful rallies over inflation deteriorated into urban warfare, #Emeutes (Riots) #ChaosParis Shocking , crowdsourced footage of burning barricades at the Place de la République and structural destruction in Marseille and Limoges. Simultaneously, highly polarized political battlegrounds erupted under #MacronDemission (Macron Resign), driven by left-wing critics demanding accountability for the administration’s severe austerity budget, which was swiftly countered by #SoutienAuxForcesDeLOrdre (Support for Law Enforcement) as government officials and right-wing figures used X to condemn the mass looting and violence targeting the republic. #17Oct #17Octubre
— Khadim Hussain مؤرخ (@Karima82312Jan) October 18, 2026
На 6 октомври демонстрациите вече събраха стотици хиляди участници в цялата страна. Според информация на Франс прес около 250 000 души са излезли на улицата, като на места се стигна до сблъсъци с полицията. Учениците получиха подкрепа от синдикални организации и преподаватели, които настояват за по-добро финансиране на образованието.
Протестите бързо излязоха извън рамките на училищната система. Към исканията се прибавиха недоволството от високите цени, горивата, неравенството и политиката на държавните разходи. Организатори започнаха да призовават и привърженици на движението на „жълтите жилетки“, което разтърси Франция през 2018 г.
Така на 17 октомври се стигна до национална мобилизация с демонстрации в десетки градове. Според френското Министерство на вътрешните работи около 550 000 души са участвали в протестите, докато синдикатите посочиха оценка от приблизително 800 000 души.
Погроми в Париж, Лимож, Марсилия и Лион
Голяма част от демонстрациите започнаха мирно, но в няколко града се стигна до сериозни безредици. Маскирани групи атакуваха полицейски автомобили, разбиваха витрини, ограбваха магазини и палеха автомобили и обществени сгради.
В Париж бяха съобщени грабежи в търговски райони, повреждане на банкови офиси и сблъсъци с полицията. Силите на реда използваха сълзотворен газ, за да разпръснат част от участниците в насилствените прояви.
В Марсилия група протестиращи проникна във фоайето на кметството, а маскирани хора нанесоха щети по полицейски обект. В Лион избухна пожар в туристически информационен център.
Особено тежки бяха пораженията в Лимож, където историческата сграда на кметството беше обхваната от пламъци. По данни на местните власти маскирани извършители са проникнали в сградата и са предизвикали пожара, докато вътре е имало служители и други хора. Щетите по сградата от XIX век бяха значителни.
В Бордо също бяха регистрирани грабежи и вандализъм. След оттеглянето на демонстрантите в различни части на страната започнаха почистване на улиците и оценка на нанесените материални щети.
Хиляди арести и ранени полицаи
Последиците от безредиците предизвикаха сериозен натиск върху правителството. По данни на вътрешния министър Лоран Нюнес на 18 октомври броят на задържаните вече надхвърля 1800 души. В Париж полицията съобщи за 855 ареста.
Властите посочиха и над 150 ранени полицаи при сблъсъците. Същевременно действията на органите на реда предизвикаха критики заради тежки наранявания на протестиращи при употреба на средства за разпръскване на демонстрации.
В Сент Етиен беше започнато разследване, след като млад участник в протестите загуби ръката си при инцидент с полицейска граната. Отделно се проверява случай с 17-годишно момиче, което е загубило зрението на едното си око след нараняване по време на демонстрациите в Мюлуз.
Тези случаи поставиха въпроса за пропорционалността на полицейската сила. Макрон обеща прозрачност относно действията на службите, а правителството заяви, че ще търси отговорност както от извършителите на насилие, така и ще анализира организацията на охраната.
„Легитимните искания не оправдават грабежите“
В обръщението си Макрон настоя да не се смесват мирните демонстранти с хората, които нападат полицията и унищожават имущество.
„Всички изпитваме гняв и срам тази вечер“, заяви френският президент. Той поиска министърът на вътрешните работи Лоран Нюнес и правителството да изяснят какво не е било предвидено в подготовката за протестите и какви пропуски са допуснати при реакцията на полицията.
Държавният глава обеща подкрепа за собствениците на магазини и търговците, понесли загуби. Той призова и за правни действия, които да послужат като предупреждение срещу бъдещи погроми.
Премиерът Себастиен Льокорню също заяви, че правителството няма да се поддаде на натиск чрез насилие. Той обвини радикални групи и криминални участници в опит да използват демонстрациите за създаване на хаос. Това е позицията на френските власти, докато причините за недоволството остават свързани с по-широки социални и икономически проблеми.
Недоволството остава, въпросите също
Протестите във Франция показаха как едно движение, започнало с искания за по-добри условия в училищата, може да прерасне в национална мобилизация срещу високите разходи за живот и качеството на обществените услуги.
Насилието и грабежите изместиха част от вниманието от първоначалните искания, но не заличиха причините, поради които ученици, учители и синдикати излязоха на улицата. Пред правителството остават два паралелни проблема – да възстанови обществения ред и да отговори на недоволството, натрупвано в продължение на седмици.
За Макрон това е и политическо изпитание в навечерието на президентските избори през 2027 г. Начинът, по който властите ще реагират на социалното напрежение и ще разследват действията на полицията, ще бъде следен внимателно.
Френският президент обеща, че разрушителите ще понесат последствията. Но за да стихне недоволството, на властите ще им се наложи да отговорят и на въпроса, който изведе първите ученици на улицата още в средата на септември: защо условията в училищата и животът на толкова много хора са се превърнали в повод за масови протести.
