Влизането на непознат в чужд дом е сред ситуациите, в които усещането за сигурност може да изчезне за секунди. Още по-сложен става въпросът, когато човекът, който прониква в жилището, е въоръжен, а собственикът разполага със законно притежавано огнестрелно оръжие.
Може ли тогава да го използва? И ако крадецът е с брадва, има ли право живеещият в дома да се защити с пистолет?
Отговорът не се свежда до простото правило „оръжие срещу оръжие“. Българското законодателство има конкретни разпоредби за неизбежната отбрана, а при нападение в жилище има и особено важна законова хипотеза.
Какво казва законът за неизбежната отбрана
Основното правило се намира в чл. 12 от Наказателния кодекс. Според него не е общественоопасно деянието, извършено при неизбежна отбрана, когато човек защитава държавни или обществени интереси, личността или правата си или тези на друг човек от непосредствено противоправно нападение.
Това означава, че законът признава правото на човек да се защити, когато срещу него има реално и непосредствено противоправно нападение.
С други думи, не е необходимо човек да изчака нападателят да го удари или рани, за да възникне въпросът за неизбежна отбрана. Важното е нападението да е започнало или да е непосредствено предстоящо по начин, който създава реална опасност.
А ако нападателят влезе в дома? Тук законът става особено интересен.
Чл. 12, ал. 3 от Наказателния кодекс предвижда, че няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.
Това е съществена разлика.
Законодателят не поставя на едно и също място обикновения конфликт между двама души и ситуацията, при която някой насилствено или чрез взлом прониква в чуждо жилище.
Затова при подобен случай не може механично да се каже: „Крадецът е бил невъоръжен, следователно собственикът няма право да използва оръжие.“
Същевременно това не означава автоматично, че всеки изстрел по проникнал човек е законен. Винаги трябва да се установи как точно е станало проникването и какво е представлявало нападението.
А ако крадецът държи брадва?
Именно това е и конкретният пример, който ни кара да поставяме всички тези въпроси. Какво всъщност се е случило? Нападателят влиза с брадва да краде, собственикът притежава законно оръжие, но, ако го използва в собствения си дом, виновен ще бъде отново той. Защо?
Тогава ситуацията придобива още по-сериозен характер.
Брадвата може да бъде използвана като средство за причиняване на тежки наранявания или смърт. Ако човек проникне в жилище и едновременно с това заплашва намиращия се вътре с брадва, вече не става дума само за посегателство върху имущество.
Появява се и въпросът за непосредствената опасност за живота и здравето на нападнатия.
Точно тук е важно да се разбере, че законът не използва формула от типа „едно оръжие срещу едно оръжие“. Не се изисква човекът с пистолета да чака нападателят с брадвата да нанесе удар.
Оценяват се конкретните обстоятелства – поведението на нападателя, разстоянието между хората, начинът на проникване, отправените заплахи, действията на нападнатия и моментът, в който е използвано оръжието.
Законният пистолет обаче не означава автоматично право на стрелба
Тук има още една важна граница.
Човек може да притежава огнестрелно оръжие напълно законно и въпреки това да няма право да го използва във всяка ситуация.
Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия урежда режима за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелните оръжия.
А дали конкретното използване на оръжието е правомерно при нападение се преценява през правилата на Наказателния кодекс за неизбежната отбрана.
Затова разрешителното за пистолета не е разрешително за произволна употреба на сила.
Но и обратното е вярно – законно притежаваното оръжие не губи смисъла си като средство за защита, когато човек се намира в реална ситуация на непосредствено противоправно нападение.
Въпросът остава: защитен ли е достатъчно човекът в собствения си дом?
Именно тук се намира големият обществен спор.
Едната позиция е, че човек трябва да има максимално ясна законова защита, когато някой насилствено прониква в дома му и непосредствено застрашава живота или здравето му.
Другата е, че всяко разширяване на правото на употреба на смъртоносна сила крие риск от злоупотреби и трагични грешки.
Действащият български закон вече съдържа специална разпоредба за нападение чрез насилие или взлом в жилище. Затова спорът не би трябвало да започва от твърдението, че човек „няма право да се защитава“.
По-точният въпрос е доколко ясно законът определя границите на тази защита и дали гражданинът може да разбере тези граници в онези няколко секунди, когато срещу него стои въоръжен нападател в собствения му дом.
Считаме, че определено е необходима промяна в закона, която ясно да подчертае точно тези тънки граници.
А когато срещу човек е насочена брадва, тези няколко секунди могат да се окажат разликата между това да бъде жертва и да успее да се защити.
