Търговският регистър се превръща в поредното тясно гърло за бизнеса. Забавени вписвания, откази без ясни указания, различна практика на длъжностните лица и система, която трудно понася натоварването – така изглежда ситуацията според сигнали от адвокати и счетоводители, които ежедневно работят с регистъра. Срив в Търговския регистър предизвика шумотевица, сигнализираха читатели на „Новините Днес“.
Проблемът идва в особено неподходящ момент. Превалутирането заради въвеждането на еврото натоварва допълнително системата, а едновременно с това търговските дружества трябва да изпълняват редица други задължения в кратки срокове.
Законът за въвеждане на еврото предвижда търговските дружества да приведат документите си в съответствие с новите изисквания в срок до 12 месеца от датата на въвеждането на еврото. Това означава, че дружествата трябва да актуализират и обявят в Търговския регистър съответните учредителни актове, дружествени договори и устави.
Истинското усложнение обаче възниква, когато една фирма трябва да направи друга промяна. При смяна на съдружници, седалище и адрес на управление, назначаване или освобождаване на управител, апортни вноски, увеличение или намаляване на капитала, ликвидация и други корпоративни действия първо трябва да бъде извършено необходимото превалутиране.
И тук започва административната въртележка.
В същото време наближава и крайният срок за обявяване на годишните финансови отчети – края на септември. Липсата на достатъчно ясни практически разяснения дали и кога превалутирането трябва да предхожда конкретните действия кара бизнеса масово да извършва процедурите предварително, за да могат счетоводителите да подготвят и подадат отчетите в срок.
Резултатът според представители на професионалните среди е сериозно натоварване на регистъра. Системата забавя обработката, а на място вече се събират хора, които чакат за подаване на документи.
Още по-притеснителни са сигналите за откази. Според адвокати се постановяват откази, които се определят като неоснователни, без на заявителите да бъдат давани достатъчно конкретни указания за отстраняване на нередовности.
На практика това поставя бизнеса пред неприятен избор – да обжалва или просто да подаде документите отново. Съдебното обжалване може да отнеме толкова време, че повторното подаване да изглежда по-бързият вариант.
Към това се добавя и друг проблем – липсата на уеднаквена практика. Различни длъжностни лица могат да подхождат по различен начин към сходни казуси и да мотивират отказите си по различен начин. За адвокатите това означава допълнителна несигурност, а за бизнеса – риск от загуба на време и пропуснати срокове.
Ситуацията се усложнява и от факта, че за определени производства не се дължи държавна такса. Именно това според част от практикуващите може да е една от причините за големия брой заявления и съответно за допълнителното натоварване на системата.
Най-големият проблем обаче тепърва може да се появи. Колкото повече наближават крайните срокове, толкова повече дружества ще се опитват едновременно да приключат превалутирането, да актуализират документите си и да подадат необходимите заявления.
На пазара вече има адвокати и специалисти, които извършват превалутиране срещу суми от порядъка на 30 до 300 евро, в зависимост от конкретния казус и обема на работата. Но цената не е единственият проблем. При все по-голямото натоварване самото техническо качване и обработване на документите започва да отнема повече време.
Ако сегашното натоварване продължи, истинската „лудница“ може да настъпи непосредствено преди крайните срокове. Тогава десетки хиляди дружества могат да се окажат в една и съща административна опашка – едни заради превалутирането, други заради годишните финансови отчети, трети заради промени в управлението и структурата си.
Така една реформа, която трябва да осигури преминаването към новата валута, на практика вече поставя бизнеса пред съвсем друг въпрос: ще успее ли Търговският регистър да обработи всичко навреме, или административното претоварване ще се превърне в нов проблем за самите фирми?
