Парламентът даде ход на съдебната реформа след приемането на ключови законови промени

Народното събрание направи важна крачка към промени в съдебната система, след като депутатите приеха пакет от законопроекти, свързани с работата на Висшия съдебен съвет и механизмите за управление на съдебната власт. Предложенията, внесени от „Прогресивна България“, „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“, преминаха през пленарната зала с подкрепата на управляващото мнозинство и очертаха началото на нов етап в дебатите за реформата в сектора.

Преди окончателното гласуване законопроектите вече бяха разгледани и одобрени на първо четене в ресорната парламентарна комисия. Докладът по тях беше представен от председателя на Временната комисия по правни въпроси Янка Тянкова, която обясни, че текстовете представляват обединен вариант на трите внесени законопроекта.

Сред най-съществените промени е ограничаването на правомощията на Висшия съдебен съвет в случаите, когато мандатът му е изтекъл преди повече от една година. По предложение на „Прогресивна България“ такъв състав на ВСС няма да може да назначава административни ръководители в съдебната система. Целта е да се избегне възможността орган с изтекъл мандат да взема дългосрочни кадрови решения.

Друга важна промяна предвижда лица, заемали постовете главен прокурор, председател на Върховния касационен съд или Върховния административен съд, както и техните заместници, да не могат да бъдат номинирани за членове на ВСС от парламентарната квота. Според вносителите така ще се гарантира по-голяма независимост и баланс в управлението на съдебната система.

Сред приетите текстове е и предложение на „Демократична България“, според което министърът на правосъдието ще има право да обжалва решения на Висшия съдебен съвет. До произнасянето на окончателно решение от административния съд действието на съответния акт ще бъде временно спирано.

Сериозен акцент е поставен и върху участието на гражданския сектор в избора на членове на ВСС. По предложение на „Продължаваме Промяната“ една трета от номинациите за парламентарната квота трябва да идват именно от гражданската общност. Според поддръжниците на промяната това ще повиши прозрачността и обществения контрол върху съдебната система.

След края на заседанието депутатът от „Прогресивна България“ Александра Вълчева коментира, че реформата е сред най-дълго очакваните от обществото и трябва да доведе до реално възстановяване на доверието в съдебната власт. Тя призна, че част от текстовете вече предизвикват спорове, включително по темите за мораториума и правомощията на ВСС, но подчерта, че предстоят сериозни дебати между първо и второ четене.

По думите ѝ парламентът трябва да покаже отговорност и да осигури широка политическа подкрепа за реформата, особено в условията на възстановен диалог между институциите. Вълчева посочи още, че оптималният срок за окончателното приемане на промените е до края на юли.

Тя коментира и бъдещата процедура по избор на нов главен прокурор, като изрази очакване тя да започне през септември. Според нея процесът трябва да бъде прозрачен, публичен и основан на ясни критерии за професионализъм и интегритет.

Предстоящите обсъждания в парламентарните комисии и пленарната зала се очаква да бъдат интензивни, тъй като съдебната реформа остава една от най-чувствителните и обществено значими теми в политическия дневен ред на страната.

• 
  Скандал в Лесново: Мъж премаза детско колело с автомобила си след спор за череши/кадри/
• 
  Си Дзинпин и Ким Чен-ун демонстрираха единство: Пекин и Пхенян говорят за „вечна и неразрушима“ дружба
• 
  Георги Кандев напуска МВР, Демерджиев отхвърли твърдения за натиск
• 
  Правителството и търговските вериги стартират инициативата „Кошница с грижа“ за по-достъпни хранителни продукти
• 
  Коцев: Казусът „Баба Алино“ разкрива провал на институциите и заплаха за националната сигурност