Генералният секретар на НАТО Марк Рюте обяви, че отбраната по източния фланг вече е укрепена, а мерките ще бъдат адаптирани според заплахите. Изявлението, публикувано в социалната мрежа „Х„, идва на фона на поредните атаки срещу търговски кораби в Черно море и тревогата за сигурността на морските маршрути.
Good meeting with 🇧🇬 Bulgarian PM @RumenRadevPM and 🇷🇴 Romanian President @NicusorDanRO about security in the Black Sea & the latest attacks on commercial shipping. NATO has strengthened our posture along the eastern flank including with increasing counter-drone capabilities. NATO will continue to work closely with our Allies in the Black Sea, adjusting our deterrence and defence posture as needed
— Mark Rutte (@SecGenNATO) October 15, 2026
НАТО засилва възможностите си за противодействие на дронове и е готово да адаптира отбраната си според развитието на ситуацията. Това заяви генералният секретар на Алианса Марк Рюте след среща с българския министър-председател Румен Радев и румънския президент Никушор Дан, посветена на сигурността в Черно море и последните нападения срещу търговски плавателни съдове.
„НАТО засили позициите си по източния фланг, включително чрез увеличаване на капацитета за противодействие на дронове“, посочи Рюте в публикация в социалната мрежа „Екс“. Той подчерта, че Алиансът ще продължи да работи в тясно сътрудничество със съюзниците си в Черноморския регион и при необходимост ще променя мерките си за възпиране и отбрана.
Срещата между Рюте, Радев и Дан се проведе в момент на изострено напрежение, след като серия от атаки засегна търговското корабоплаване в Черно море. За България и Румъния въпросът вече не е само свързан със защитата на морските маршрути, а и с необходимостта от по-добро наблюдение на въздушното пространство и по-ефективна реакция при заплахи с безпилотни апарати.
Седем кораба под удар от началото на октомври
Мащабът на проблема се очертава от поредицата инциденти през последните дни. На 6 октомври дронове удариха корабите ABLE и Alfa Watan в района на българското Черноморие. Екипажът на ABLE беше спасен, докато моряците от потъналия Alfa Watan не бяха открити.
В нощта срещу 13 октомври бяха атакувани CHELSEA 3 и HS Dignity. Екипажът на CHELSEA 3 беше спасен, а HS Dignity потъна, като петима моряци бяха извадени живи.
На 15 октомври бяха съобщени нови инциденти с корабите Wine Trader и YARA J край румънското крайбрежие. Wine Trader беше поразен при атака, при която седем моряци останаха в неизвестност, а петима бяха спасени. На борда на YARA J избухна пожар, но екипажът беше в безопасност.
Така броят на атакуваните плавателни съдове в поредицата от инциденти достигна седем. Случаите засилиха опасенията за сигурността на гражданското корабоплаване и за рисковете, които войната между Русия и Украйна създава за целия регион.
България и Румъния настояват за по-силна защита
На фона на нападенията София и Букурещ търсят подкрепа от съюзниците си за по-добро наблюдение и защита на Черно море. Българският премиер Румен Радев вече призова за общи действия за прекратяване на атаките срещу търговски кораби и за укрепване на способностите на страната да контролира морското и въздушното си пространство.
Румънският министър на отбраната Раду Мируца предложи България и Румъния да изпратят съвместно писмо до ръководството на НАТО в подкрепа на създаването на военно командване в Черно море с ротационно ръководство между крайбрежните държави.
Изявлението на Марк Рюте е ясен сигнал, че Алиансът следи внимателно развитието на обстановката и е готов да променя отбранителните си мерки. Засега генералният секретар не обяви конкретен нов военен контингент или срок за разполагане на допълнителни сили, но потвърди, че защитата срещу дронове и сигурността по източния фланг остават сред приоритетите на НАТО.
За България ключовият въпрос е доколко бързо съюзническата подкрепа може да се превърне в по-ефективна защита на корабоплаването и в по-добра готовност за реакция при следващи атаки в Черно море.
