Околчица, 2 юни — В деня, в който България притихва в памет на своя велик поет и революционер Христо Ботев, стотици родолюбиви българи изминаха 120-километровия път от Козлодуй до връх Околчица. За 77-ми път Националният поход събра хора от всички възрасти, доказвайки, че любовта към родината не познава нито километри, нито умора.
Маршрутът, започнал на 28 май от историческия Козлодуйски бряг, проследява стъпките на Ботевата чета до последния ѝ боен вик в Балкана. Там, където преди 149 години четата акостира с парахода „Радецки“, днес стотици ентусиасти от цялата страна отправиха своя поклон към подвига на Воеводата и неговите другари.
Деца, герои в малки обувки
Сред най-вдъхновяващите участници тази година беше 6-годишната Поля – опитен походник, за която това е четвъртият преход. Спокойна и уверена, тя споделя, че макар маршрутът да е дълъг и изморителен, вече знае как се извървява и обича традицията.
Рая – също на 6 години и половина – направи първия си поход, но с впечатляваща воля и издръжливост. Тя бе придружена от своя баща Венелин Петров – участник в похода за 20-та поредна година. За него това бе своеобразен юбилей: „Първо – защото съм с дъщеря си. Второ – защото правя 20-та крачка по този път. Мечтая за поне още 20.“ Двамата носеха тениски с надпис „ветеран“ – знак за приемственост и уважение към усилието.
„Ние сме възпитаници на Езиковата гимназия, тръгнали заедно с ученици, с които споделяме спомена и каузата. А малките вече са нашите ‘ветеранчета’“, разказва с усмивка Петров.
Най-дългият ден, най-силният дух
Най-тежкият участък – между село Софрониево и Борован – бе изминат за един ден. Цели 41 километра, които изискват не само физическа издръжливост, но и силен дух. „Хубаво е човек поне веднъж в живота си да измине този път. Там се усеща истинската сила на нашите прадеди – и болката, и вдъхновението, и волята за свобода“, казва Сергей Гошев от Козлодуй.
По пътя към Околчица колоната бе съпровождана от радушно посрещане във всяко населено място. Местните не просто отваряха дворовете си, а често се присъединяваха към похода – дори и само за няколко километра. Така разстоянието ставаше символично – не от точка А до Б, а от сърце до сърце.
Януш Георгиев върви по този път вече 11-та година. За него всяка стъпка е урок по история. „Милин камък остава най-кървавата страница в този поход – там падат 20 души от четата. След това останалите се оттеглят към местността Речка. Оттам нататък битката става неравна, но героична“, споделя той.
История, която не бива да се забравя
Историкът Денислав Георгиев припомня, че в района около Речка четата попада под натиска на редовни османски части и башибозуци. „Четниците вече са в окаяно състояние – гладни, ранени, изтощени. Но дори в тези условия продължават напред – към планината и към безсмъртието“, разказва той.
Този безсмъртен път вдъхновява и днешните походници. Сред тях е и 5-годишният Кардам, който заедно с родителите си идва специално от Англия, за да участва. Макар и малък, той рецитира Ботев с гордост – жив пример, че родолюбието не е въпрос на възраст, а на възпитание и памет.
Връх на родолюбието
На 2 юни, в 12:00 часа, върхът Околчица отекна в минута мълчание, прекъсвана само от воя на сирените. В този миг стотици погледи бяха вперени към небето, а сърцата – към историята.
На този връх не просто свършва походът. Тук започва размисълът – за свободата, за жертвата, за това дали днес бихме били готови на същото. А всяко „ветеранче“ като Поля, Рая или Кардам дава надежда, че паметта няма да угасне.
Христо Ботев може би не е между нас, но по тези пътеки, в тези крачки, в тези детски очи – жив е той, жив е!
- „ПЪРВО ТИ“! Безплатни мамографски изследвания с 3D апаратура в „Сърце и Мозък“ – Бургас
- Безплатни прегледи за деца ще се провеждат в МБАЛДБ „Св. Анастасия“ на 17 октомври с лекари от програмата „Детско здраве“
- Спешен сигнал! 82-годишен мъж е оставен на произвола в София, може да умре още днес! Къде е държавата? (ВИДЕО)
- Димитър Спасов – Митко Каратиста, шефът на „Дела гард“: Кой пази националната сигурност след милионите за охрана?
- Само в „Новините Днес“: Какво означава чл. 4 на НАТО и защо нашите политици го избягват?
