Правителството на Румен Радев навлиза в 100-ия си ден с положителна обществена оценка, но резултатите от новото проучване на „Алфа Рисърч“ показват, че подкрепата към управляващите все още не означава безусловно одобрение на политиките им. Изследването е проведено между 17 и 23 юли сред 1000 пълнолетни граждани в цялата страна.
Най-висок рейтинг сред политиците има президентът Илияна Йотова. Тя получава одобрението на 50% от анкетираните, докато 29% изразяват неодобрение. Според „Алфа Рисърч“ високата подкрепа идва от широки обществени групи, като особено силна е сред симпатизантите на „Прогресивна България“ и БСП. Резултатът е особено важен и заради обявената след края на проучването кандидатура на Йотова за президент.
Положителна е и оценката за премиера Румен Радев. 48% одобряват работата му, докато 31% са на обратното мнение. Така личният рейтинг на министър-председателя е по-висок от този на самото правителство, което показва, че към момента личното доверие в Радев до голяма степен компенсира част от критиките към кабинета.
В тази връзка, „Новините Днес“ припомня, че само преди седмица съвсем контрастно изследване пуснаха от Market Links.
Правителството има положителен баланс, но обществото остава критично
В края на юли 42% от анкетираните оценяват положително работата на кабинета „Радев“. Неодобрението е 33%, а 25% не дават определена оценка.
Този резултат поставя настоящото управление в по-добра позиция от началните оценки за предишни редовни кабинети, но същевременно показва и нещо друго – правителството има едновременно по-висока подкрепа и по-висока критичност. Според изследването това е знак за силно политизирана обществена среда, в която положителният старт не трябва да се приема като широк консенсус около действията на властта.
Особено показателен е фактът, че 58% от гражданите имат критично отношение към подготовката, реформаторския капацитет или реакциите на управляващите в различни направления.
Така пред кабинета се очертава ясна граница на получения кредит на доверие. Хората засега дават шанс на новата власт, но очакват този шанс да бъде превърнат в реални резултати.
Наследството от предишната власт вече не е достатъчно обяснение
Обществените нагласи показват, че значителна част от хората приемат аргумента, че настоящото управление е наследило тежки проблеми. Общо 65% от анкетираните по един или друг начин признават тежестта на наследството.
32% смятат, че правителството има възможност да се справи, но трябва да преодолее проблемите, оставени от предишната власт. Други 33% са критични както към настоящите, така и към бившите управляващи. В същото време 25% приемат тезата, че тежкото наследство вече се използва като оправдание и че действията на сегашната власт задълбочават кризата.
Това означава, че с наближаването и преминаването на 100-те дни обяснението за наследените проблеми постепенно ще губи тежест. Обществото ще очаква от управляващите не толкова да обясняват какво са заварили, колкото да покажат какво реално са успели да променят.
Най-големият проблем: между заявените приоритети и реалните резултати
Именно тук се намира най-слабата страна на кабинета според изследването. „Алфа Рисърч“ въвежда нов показател – индекс за ефективност на управленските политики. Той сравнява колко сериозен е даден проблем според гражданите с дела на хората, които смятат, че правителството предприема успешни мерки за неговото решаване.
Общият резултат е 26,4% при праг от 50%, който агенцията приема като граница за наличие на управленска ефективност. С други думи, общественото признание за конкретните действия на кабинета остава значително по-ниско от усещането за сериозността на проблемите.
Най-ясно това се вижда при цените и корупцията. Покачването на цените е определено като значим проблем от 81% от анкетираните, но само 28% оценяват действията на правителството по темата като успешни. При борбата с корупцията и олигархията разликата също е голяма – 72% я определят като сериозен проблем, докато едва 26% виждат ефективни действия.
Здравеопазването показва най-сериозното разминаване
Най-голямата дистанция между обществените очаквания и оценката за работата на правителството се наблюдава при здравеопазването.
69% от гражданите посочват здравеопазването като значим проблем, но само 14% смятат, че управляващите предприемат успешни мерки по него. Подобна критичност се отчита и по отношение на пътната безопасност, инфраструктурата и състоянието на публичните финанси.
Това поставя кабинета пред доста конкретно предизвикателство – да докаже, че политическата стабилност и парламентарното мнозинство могат да доведат до видими промени в ежедневието на хората.
„Прогресивна България“ запазва огромна преднина
Електоралната картина остава изключително благоприятна за управляващите. „Прогресивна България“ събира 41,6% от заявената подкрепа и запазва огромна дистанция пред останалите политически сили.
ГЕРБ е на второ място с 13,1%, следвана от „Продължаваме промяната“ с 6,6% и „Демократична България“ с 6,1%. ДПС получава 5,2%, а „Възраждане“ се задържа около 4-процентната граница.
Според „Алфа Рисърч“ опозицията остава силно фрагментирана, а разделянето на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ допълнително ограничава възможността ѝ да се превърне в силен политически противовес.
Лидерите на опозицията остават с висок дефицит на доверие
Данните за политическите лидери показват още една причина за доминацията на управляващите. Румен Радев е единственият партиен лидер с положителен рейтинг – 47,8% доверие срещу 31,3% недоверие.
При Бойко Борисов доверието е 16,3%, докато недоверието достига 64,2%. Асен Василев получава 14,1% доверие при 68,2% недоверие. Ивайло Мирчев е с 13,8% доверие, Божидар Божанов – с 11,2%, а Радан Кънев – с 10,3%.
При Делян Пеевски оценката е още по-негативна – 3,6% одобрение срещу 85,2% неодобрение. Костадин Костадинов има 14% доверие и 67,2% недоверие.
Управляващите имат време, но вече ще трябва да показват резултати
Общата картина от изследването е противоречива. Кабинетът „Радев“ има положителен обществен баланс, премиерът разполага със значителен личен рейтинг, а управляващата „Прогресивна България“ има огромна преднина пред политическите си опоненти.
В същото време обаче обществената оценка за конкретните действия на правителството е значително по-слаба. Именно затова подкрепата към властта може да бъде определена като подкрепа „под условие“.
След 100-ия ден основният въпрос вече няма да бъде дали правителството може да поддържа парламентарна стабилност, а дали ще успее да превърне тази стабилност в измерими резултати. Цените, корупцията, здравеопазването, инфраструктурата и публичните финанси са сферите, в които гражданите най-ясно ще търсят доказателства, че обещаната промяна действително се случва.
А докато опозицията остава разпокъсана и лидерите ѝ продължават да страдат от сериозен дефицит на доверие, управляващите получават допълнително политическо пространство. Следващото голямо изпитание за тази позиция обаче ще бъде президентският вот.
