Народното събрание направи важна крачка към промени в съдебната система, след като депутатите приеха пакет от законопроекти, свързани с работата на Висшия съдебен съвет и механизмите за управление на съдебната власт. Предложенията, внесени от „Прогресивна България“, „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“, преминаха през пленарната зала с подкрепата на управляващото мнозинство и очертаха началото на нов етап в дебатите за реформата в сектора.
Преди окончателното гласуване законопроектите вече бяха разгледани и одобрени на първо четене в ресорната парламентарна комисия. Докладът по тях беше представен от председателя на Временната комисия по правни въпроси Янка Тянкова, която обясни, че текстовете представляват обединен вариант на трите внесени законопроекта.
Сред най-съществените промени е ограничаването на правомощията на Висшия съдебен съвет в случаите, когато мандатът му е изтекъл преди повече от една година. По предложение на „Прогресивна България“ такъв състав на ВСС няма да може да назначава административни ръководители в съдебната система. Целта е да се избегне възможността орган с изтекъл мандат да взема дългосрочни кадрови решения.
Друга важна промяна предвижда лица, заемали постовете главен прокурор, председател на Върховния касационен съд или Върховния административен съд, както и техните заместници, да не могат да бъдат номинирани за членове на ВСС от парламентарната квота. Според вносителите така ще се гарантира по-голяма независимост и баланс в управлението на съдебната система.
Сред приетите текстове е и предложение на „Демократична България“, според което министърът на правосъдието ще има право да обжалва решения на Висшия съдебен съвет. До произнасянето на окончателно решение от административния съд действието на съответния акт ще бъде временно спирано.
Сериозен акцент е поставен и върху участието на гражданския сектор в избора на членове на ВСС. По предложение на „Продължаваме Промяната“ една трета от номинациите за парламентарната квота трябва да идват именно от гражданската общност. Според поддръжниците на промяната това ще повиши прозрачността и обществения контрол върху съдебната система.
След края на заседанието депутатът от „Прогресивна България“ Александра Вълчева коментира, че реформата е сред най-дълго очакваните от обществото и трябва да доведе до реално възстановяване на доверието в съдебната власт. Тя призна, че част от текстовете вече предизвикват спорове, включително по темите за мораториума и правомощията на ВСС, но подчерта, че предстоят сериозни дебати между първо и второ четене.
По думите ѝ парламентът трябва да покаже отговорност и да осигури широка политическа подкрепа за реформата, особено в условията на възстановен диалог между институциите. Вълчева посочи още, че оптималният срок за окончателното приемане на промените е до края на юли.
Тя коментира и бъдещата процедура по избор на нов главен прокурор, като изрази очакване тя да започне през септември. Според нея процесът трябва да бъде прозрачен, публичен и основан на ясни критерии за професионализъм и интегритет.
Предстоящите обсъждания в парламентарните комисии и пленарната зала се очаква да бъдат интензивни, тъй като съдебната реформа остава една от най-чувствителните и обществено значими теми в политическия дневен ред на страната.
- „Искам да стана пожарникар“ – кога едно дете открива мечтата си? – РД ПБЗН – Бургас показа началото (СНИМКИ)
- Пътник скочи на релсите в метрото в София! Служители и полицаи го извадиха за минути
- Рюте с ключово послание след срещата с Радев и Дан: НАТО засилва защитата срещу дронове в Черно море!
- Осъденият за смъртта на Милен Цветков поиска свобода! Кристиан Николов иска да излезе предсрочно от затвора
- Гл. секретар на МВР Любомир Николов скочи срещу предшественика си Георги Кандев: „Ние не сме в Tik Tok, на терен сме!“
