От 21 до 23 август Жеравна отново се превърна в сцена на едно от най-колоритните събития в България – 18-ия Фестивал на фолклорната носия „Жеравна 2026“. В местността Добромерица се събраха хиляди посетители, а предварителните очаквания бяха за около 25 000 души през трите фестивални дни.
Тук правилата са различни от обичайните. Телефоните и съвременните дигитални устройства остават извън фестивалната атмосфера, а всеки посетител трябва да бъде облечен в народна носия – автентична, сценична или стилизирана. Така Жеравна не просто разказва за миналото, а за няколко дни се опитва да го пресъздаде като жив свят.
150 години от Априлското въстание
Тази година фестивалът има и специална тема – 150-годишнината от Априлското въстание. Историческата годишнина присъства в програмата, откриването и традиционното съботно запалване на големия фестивален огън.
Особено място е отделено и на децата на България. Организаторите са подготвили специални прояви, чрез които най-малките да се докоснат до фолклора, историята и традициите. В детската програма оживяват и образите на Рада Госпожина и Бойчо Огнянов.
Огънят, който събира всички
Един от големите акценти и тази година беше традиционното запалване на фестивалния огън в съботната вечер. То отдавна се е превърнало в символ на Жеравна – моментът, в който музиката, танците и хилядите хора се събират около един от най-силните образи на фестивала.
Заради големия брой посетители полицията и пожарната бяха с повишена готовност. На 21, 22 и 23 август бяха сформирани съвместни екипи от Районните управления в Сливен и Котел, като почти целият наличен състав на РУ-Котел беше ангажиран с опазването на обществения ред и предотвратяването на инциденти.
Танци, музика и състезание за „Бояница“
Програмата предложи конкурси за народни носии и накити, детско народно облекло, надигравания, концерти и конкурс за наградата „Иванчо Музиканта“. За първи път беше организиран и конкурсът „Бояница на Жеравна“, чрез който беше избрана най-личната мома и първата носителка на специалното звание.
Сред участниците имаше танцови състави и гости не само от различни краища на България, но и от чужбина. Само в програмата за 22 август присъстваха състави от Лондон, Ирландия и множество български градове и села.
Три дни, в които времето сякаш спира
Жеравна отново показа защо фестивалът се превърна в едно от най-разпознаваемите събития за българския фолклор. Без телефони, без пластмаса и без съвременни дрехи, хиляди хора влязоха в ролята на жители и гости от друго време.
И може би именно това е най-силната страна на фестивала – за три дни не се гледа просто фолклор на сцена. Хората самите стават част от него.
А когато калдъръмените улици на Жеравна се напълнят с носии, гайди, тъпани, песни и детски гласове, миналото вече не изглежда като далечна история от учебник.
