Само дни след като песента „BANGARANGA“ на DARA предизвика вълна от реакции в социалните мрежи и се превърна в една от най-обсъжданите музикални теми у нас, около името вече се заражда и сериозен юридически спор. Причината е подадена заявка за регистрация на европейска търговска марка „BANGARANGA“ в Европейското ведомство за интелектуална собственост – ход, който поставя редица въпроси за границата между бизнес стратегията и злоупотребата с чужда популярност.
Според наличната информация заявката е депозирана на 17 май 2026 г., буквално в разгара на обществения интерес около песента и нейния успех онлайн. Любопитното в случая е, че заявителят няма публично известна връзка нито с изпълнителката, нито с продуцентите или музикалната компания зад проекта. Още по-голямо внимание предизвиква фактът, че марката е заявена в класове, свързани с хазартни услуги и продукти – сфера, която няма пряка връзка с музикалния проект, но би могла да използва вече натрупаната популярност на името.
Случаят бързо предизвика дискусии сред специалисти по интелектуална собственост, които напомнят, че липсата на предварително регистрирана марка не означава автоматично свободно право върху дадено име или фраза. В европейското право съществува принципът на т.нар. недобросъвестно заявяване – ситуация, при която дадено лице подава заявка не с реално намерение да развива собствен бранд, а с цел да се възползва от вече изградена популярност или да блокира истинския носител на интереса.
Именно тук юристите виждат потенциалния проблем около „BANGARANGA“. Според тях времето на подаване на заявката е особено показателно – тя идва непосредствено след рязкото разрастване на публичния интерес към песента и нейното разпространение в интернет. Подобно съвпадение трудно може да бъде възприето като случайно, особено когато става дума за нестандартно и силно разпознаваемо име.
Правната рамка на Европейския съюз позволява подобни регистрации да бъдат атакувани. Член 59, параграф 1, буква „б“ от Регламента за марката на Европейския съюз предвижда възможност една вече регистрирана марка да бъде обявена за недействителна, ако се докаже, че заявителят е действал недобросъвестно още при подаването ѝ. Това означава, че дори регистрацията формално да премине успешно, тя може впоследствие да бъде отменена след административна или съдебна процедура.
Мнозина вече правят паралел с известния европейски казус около футболната суперзвезда Neymar. През 2019 г. Съдът на Европейския съюз разглежда дело, при което португалски гражданин е регистрирал името „Neymar“ като търговска марка за облекла. В крайна сметка съдът приема, че целта е била извличане на облага от славата на футболиста, а не реално изграждане на независим бранд. Регистрацията е отменена именно заради недобросъвестност – решение, което и до днес се счита за ключов прецедент в европейската практика.
Сходствата с настоящия случай около „BANGARANGA“ вече се обсъждат активно в професионалните среди. Според експерти, когато едно име придобие силна обществена разпознаваемост чрез чужд творчески труд, последващ опит за бързото му „запазване“ от трето лице неизбежно поражда съмнения за спекулативен интерес.
Темата предизвика и сериозно разделение в общественото мнение. Част от потребителите в социалните мрежи определят действията като „умен бизнес ход“ и пример за предприемачески нюх в динамична среда. Други обаче смятат, че става дума за опит за печалба на гърба на вече изграден чужд успех, при това без участие в самото създаване или популяризиране на проекта.
Специалистите по интелектуална собственост подчертават, че регистрацията на марка не е състезание единствено по бързина. Освен формалните изисквания, значение имат и мотивите зад заявката, реалното намерение за използване на марката и добросъвестното поведение на заявителя. Ако бъде установено, че основната цел е била блокиране на бъдеща употреба или извличане на финансова облага от чужда популярност, последиците могат да бъдат сериозни – от заличаване на регистрацията до значителни съдебни разноски и репутационни щети.
Към този момент самоличността на заявителя все още не е публично известна, което допълнително засилва интереса около случая. Очакванията са, че темата ще привлече вниманието не само на юристи и представители на музикалната индустрия, но и на всички, които следят как социалната популярност все по-често се превръща в обект на агресивни търговски стратегии.
Дали „BANGARANGA“ ще остане просто шумен интернет казус или ще се превърне в един от най-обсъжданите спорове за интелектуална собственост у нас през годината, тепърва предстои да стане ясно.
- Илияна Йотова в Бургас: Войната влезе в Черно море, България и Румъния искат помощ от ЕС за сигурността (кадри)
- ЕКСКЛУЗИВНО! Върнаха инфлуенсъра Стоян Колев в България (ВИДЕО)
- Кметът Димитър Николов за новия студентски кампус: „Стъпка по стъпка, напредваме!“ (ВИДЕО)
- „ПЪРВО ТИ“! Безплатни мамографски изследвания с 3D апаратура в „Сърце и Мозък“ – Бургас
- Безплатни прегледи за деца ще се провеждат в МБАЛДБ „Св. Анастасия“ на 17 октомври с лекари от програмата „Детско здраве“
